Крайните квартали на Хасково отново прецакани с бюджета за 2024-а

Преди няколко години родилка бе блокирана от снега и непреходимите тесни сокаци във вилната зона на квартал Куба в Хасково. Линейката не успяваше да стигне до къщата на младото семейство, а съпругът не можеше да изкара колата си от двора. От общината пратиха багер да разчисти снега, но машината не успя да стигне до родилката заради теснината. Продължилата с часове тежка ситуация бе разрешена от съсед, който прочел в медиите за драматичното положение на младото семейство. С високопроходим автомобил човекът успя да откара младата жена до болницата.

Миналото лято в близост до същото място пламна постройка. Пожарната не успя да стигне до пламналата сграда по същата причина – тесните сокаци. Докато огнеборците успеят да се доберат до пожара, пламнаха още две къщи. През това време съседите с маркучи поливаха оградите, за да не пламнат и те. Уточнение – жилищната зона е в регулация, т.е. в строителните граници на града. Преди около двадесетина години крайградските зони бяха вкарани в регулация с очевидния мотив да се събират повече пари от данъци. Общината пък от своя страна в такъв случай е задължена да осигури съответната инфраструктура. В този обществен договор изправна е само едната страна – гражданите, които си плащат данъците. Общината си прави оглушки. Тази година за пореден път. В проекта за бюджет за 2024 година са предвидени едва 50 000 лв. за прилагане на улична регулация, с други думи – разширяване на улиците в крайградските зони. Миналата година също бяха толкова. При това бяха усвоени едва половината, останалите отидоха за други нужди. Така голяма част от хората, живеещи в тези райони, а те стават все повече, на практика са застрашени от липса на медицинска помощ при нужда, при пожар или друго бедствие, да не дава Господ. Това е едната страна на въпроса. Другата е чисто финансова. Според експерти вкараните в регулация райони са на площ около 8000 декара. Средният данък на декар е 100 лева. Така годишно в общинската хазна от данъците на тези райони влизат 800 000 лв., или при средна събираемост 80 процента – 640 000 лв. От тях едва 50 000 се отделят за благоустрояването им. Т.е. по-малко от 10 процента. Инж. Драгомир Колев, бивш директор на Архитектурата в общината, има интересни предложения, които обаче останаха игнорирани от местната власт. Според него след изтичане на десет години от приемането на плана за улична регулация, а те са минали, Законът за устройство на територията позволява тези планове да бъдат променяни. Така проектираните улици с ширина 6 метра могат да се стеснят на 4 метра и улиците да се направят еднопосочни. Това от една страна ще облекчи финансово общината за прилагане на уличната регулация, защото ще трябва да плати двойно по-малко за отчуждаване на части от имоти, а от друга страна вероятно ще намали и съпротивата на собствениците на тези имоти, защото ще се отчуждават двойно по-малки площи. В разговор с кмета Станислав Дечев по тази тема той каза, че за първи път чува за тази идея. И на първо четене му хареса. Заяви, че ще възложи на Архитектурата проучване по въпроса. Дано само всичко това да не потъне в дебрите на чиновническото нищоправене и любимата им фраза „Това не може да стане“. Въпреки че всичко може да стане, стига да има желание и професионализъм. Тази година вероятно най-сетне ще бъде приет и Общ устройствен план на Хасково, чакан от десетилетия. Липсата му е твърде удобна за властта, защото позволява хаотично застрояване и презастрояване на града, а оттам и съответните рушвети. Липсата му пък е твърде вредна за хората, защото води до застрояване на градинки и паркове, липса на паркоместа, тежък автомобилен трафик и замърсяване. А Заданието за изработване на Общ устройствен план предвижда забрана за строителство в централната градска част и пренаселените квартали. Иначе казано – развитието на града да става по хоризонталата – с усвояване на крайградските райони. Така нареченото „едномандатно мислене“ обаче спира местната власт да пристъпи към тежките и продължителни процедури по отчуждаване и прилагане на улична регулация в крайните квартали, за да добие Хасково наистина европейски облик. И да предотврати евентуални тежки трагични случаи в тези части на града. Тодор Кръшков

За неочаквано добър ефект от безобразното паркиране в Хасково

Вчерашната публикация в блога „Ще спре ли безобразното паркиране по улиците в Хасково“ предизвика много коментари в социалните мрежи. Материалът можете да видите тук. По този повод помолих за коментар кмета на Хасково Станислав Дечев. Той заяви, че има решение за поставяне на парапети на „Кърджалийска“, за да се предотврати масовото спиране на автомобили там, но не беше сигурен на какъв етап е процедурата. Дечев каза още, че полицията редовно прави проверки и глобява спрелите на забранено шофьори. Освен това обаче разказа и за един неочаквано добър ефект от спрелите на забранено автомобили. На среща с КАТ Хасково по тези проблеми униформените извадили статистика на катастрофите с пострадали. Данните показвали, че след като започнало масово спиране по бул. „Раковски“ пред училище „Иван Рилски“ и пред „Пещите“ броят на пострадалите в катастрофи рязко спаднал. Причината е ясна – при толкова спрели коли и стесняването на булеварда до една лента за движение, шофьорите намаляват скоростта и внимават повече. Кметът допълни, че това не е решението на проблема, но разказа за честа европейска практика умишлено да се стесняват улици. Например преди години кметът на Барселона въвел практиката булевардите да се стесняват с изграждане на велоалеи. Проучване сред гражданите след време показало, че най-предпочитан е градският транспорт, на второ място велосипедите и едва тогава – автомобилът. Това естествено води до по-здравословен начин на живот на гражданите, с повече движение, обясни Дечев. Той допълни, че обмислял подобно решение за Хасково, но не бил сигурен дали това ще се одобри от гражданите. Така че монетата с безобразното паркиране има не две, а много повече страни. От друга страна, редовните глоби на прегрешилите шофьори, спрели на забранено, пълни общинската хазна. Започвам да се чудя дали тези немалки постъпления в местния бюджет, плюс неочаквания добър ефект от стесняването на улиците не съблазнява местната власт да не прави нищо, или поне не достатъчно енергично по проблема със задръстванията по улиците. Чудя се дали да се учудя. Тодор Кръшков

Ще спре ли безобразното паркиране по улиците на Хасково

Безобразното паркиране по основни булеварди, както и по малки улици в Хасково всекидневно къса нервите на шофьорите. Особено драстично е затапването на входните булеварди в града – входът откъм Димитровград, бул. „Раковски“, както и „Кърджалийска“. На изхода за Кърджали всяка сутрин изгладнели шофьори спират за баничка в няколкото пекарни там, а от другата страна също паркират „за малко“ до аптеката или пък отново за закуска. Понякога между двете паркирани возила трудно може да премине кола, да неговорим за пожарна (Пожарната е на няколко метра и оттам минава маршрутът им към града). Входът на града – бул. „Раковски“ също е превърнат в еднолентова тясна улица, а задръстванията понякога стигат от светофара на кръстовището с „Дунав“ чак до кръговото до „Орфей“. Там пък се спира за обяд в „Пещите“ или „за бързо“ до няколкото магазина. Преди няколко години предложиха на кмета Станислав Дечев лесно, бързо и евтино решение на проблема – поставянето на по-високи парапети на критичните места. Градоначалникът се съгласи, че решението е добро и елегантно. Знам това, защото присъствах на разговора. Напразно обаче очаквах да се случи нещо по въпроса. Минаха години, а нещата си останаха такива, каквито бяха или по-точно се влошиха. На местните избори миналата година си обясних защо – собственикът на „Пещите“ Здравко Узунов се оказа в листата на ГЕРБ и съответно стана общински съветник. Така че там ще продължи да се паркира безобразно в следващите четири години. Между другото преди години разследване на „Haskovo.net“ установи, че знакът „спирането забранено“ мистериозно бе изчезнал. Стари снимки от Гугъл показваха знака, сложен непосредствено след кръговото до Орфей. После обаче се бе изпарил. След публикацията от общината се мобилизираха и след няколко часа знакът отново бе там. Както и паркираните автомобили след него. Последва и показна акция на КАТ, глоби, фишове и закани, че това ще е редовна практика. Само след седмица две всичко си бе по старому, а може би дори по-лошо. За безобразното паркиране на „Кърджалийска“ не мога да кажа, но подозирам, че някой от баничарите там е зет/братовчед/ баджанак или нещо подобно на силните от властта. Преди повече от век Захарий Стоянов бе диагностицирал тази българска черта като „зетьо-шуро-баджанакизъм“. И наричаше българските властници в Източна Румелия „симпатичните“. Така че причините за опънатите нерви на шофьорите в Хасково са както днешните реалности, така и наследени трайни стереотипи. Но както казваше един приятел: „Не се притеснявай! Нищо няма да се оправи!“ Тодор Кръшков

„Оставка“ кънти пред общината или защо да си заключваме велосипеда

Нестандартен протест пред сградата на общината спретна в предпоследния ден на януари хасковлията Симон Зенопян. Човекът надул до последно уредбата, отворил прозореца и паркингът на властта се огласил с викове „оставка“, записани вероятно на някой от много протести, в които е участвал и Зенопян. Според публикации в медиите той имал жилищна площ в сградата срещу общината и подал заявление да получи пропуск за служебния паркинг. Отказали му, обаче по телефона, не в писмен вид. Така той няма какво да обжалва пред съда. Затова решил да протестира, като си подал и заявление за това. Само че от името на „Да България“, в която членува. От партията обаче отрекли да имат нещо общо и се разграничили от професионалния протестър, защото това било личен проблем. Личен, личен, колко да е личен? Общината е длъжна да отговори писмено на подадено от гражданин заявление с мотиви защо му отказва. И справедливият български съд да отсъди кой крив кой прав. Иначе е много махленско-чиновническо. И човекът е прав да протестира, независимо дали от името на партия или в лично качество. А „Да България“ в случая просто потвърждава, че след избори вече има само една партия – БПИ. Означава Българска партия на интереса. Това важи особено на местно ниво. Но и на национално. Всъщност и на международно, но там партията вече МПИ – международна партия на интереса. Както признава преди векове британският лорд Палмерстън „Англия няма вечни приятели, има вечни интереси“. Защо пък да е само Англия? Но да се върна на протеста пред община Хасково. След 17 часа служебния паркинг пред общината е със свободен вход до сутринта. Така че гражданинът Зенопян спокойно би могъл да си паркира автомобила след работа под собствения си прозорец. Ама пък и той намерил къде да живее – срещу властта. Напомня ми за онзи човек, който оставил велосипеда си пред служебния вход на Народното събрание. Един полицай го забелязал и му направил забележка: „Защо оставяш велосипеда си тук? Оттук минават депутати, министри…“. „Няма проблем, отвърнал човекът. – Аз съм го заключил“. Тодор Кръшков

Докога ще бият децата ни в училище?

Случаите на агресия и насилие в българските училища нарастват лавинообразно, признават от МОН и УНИЦЕФ. През годините са предприети определени действия за справяне с проблема, но експертите са единодушни, че те остават само хартия и макар да звучат красиво и убедително, постигат почти нулев резултат. Последният случай на насилие е отпреди дни във Варна, където ученичка бе бита, обиждана и унижавана от други ученици. И както е на мода напоследък, видеоклипове от инцидента бяха разпространени в социалните мрежи. Със случая вече се занимават от Детска педагогическа стая, а в МВР образуваха досъдебно производство. Точно както се е случвало много пъти и преди. А тормозът и агресията сред децата продължават. По данни на НСИ за 2022 година са регистрирани над 5000 малолетни и непълнолетни, преминали през Детска педагогическа стая. Сред тях има дори три случая на убийство – един от извършител под 13 години и два от непълнолетни момчета под 17. Тези числа, разбира се, са далеч под действителните случаи на агресия и побои в училищата. Една от причините е, че много директори предпочитат да заметат случая под килима и нерядко тихомълком да преместят битото дете в друго училище. Фалшът и лицемерието с „розовата тениска“ пък е повече от очевиден – много от пременените в розово ученици всъщност са действителни насилници в клас или пък жертви на агресия. Откъде се появи тази тенденция да бият и тормозят децата ни в училище? Много просто – от агресията в обществото. Мутренските години – 90-те, са оставили своя отпечатък. Да не забравяме, че повечето от родителите на днешните ученици са расли и възпитавани именно през 90-те. И носят част от манталитета на „тъмните години“. Децата чуват как бащата псува и обижда „онзи селянин зад волана“, попиват разговорите на възрастните и копират поведението им. На какво да се учудваме? Преди години съдия от Хасковския окръжен съд ми разказваше за създаването на Търговския закон през 90-те. Той е бил част от юридическия екип, сформиран за написването на законовите текстове. В екипа били включени като консултанти и изтъкнати юристи от Германия. При обсъжданията на конкретни текстове наши юристи неведнъж репликирали, че „този член лесно може да бъде заобиколен“, „онази алинея с лекота може да бъде нарушавана“… Един германски професор не издържал и казал: „Колеги, съвършен закон да създадем, ако не смятате да го спазвате, той няма да има смисъл“. Така през годините българските законотворци се заемаха да творят текстове за насилието над лекари, после над полицаи и горски служители, после за домашното насилие, сигурно пропускам доста. А насилието си е насилие, независимо от кого и над кого. Особено болезнено обаче е при децата. И вече приема епидемичен характер. Така че каквито и закони да се приемат, ако те не спазват, просто нямат смисъл. А промяната на българския манталитет, ако изобщо се случи, ще отнеме много години. И дотогава ще продължат да бият и насилват децата ни в училище. Тодор Кръшков

За временните 450 хиляди, кръговото и съвестния инвеститор

Сагата „светофар или кръгово“ до новия „Холидей парк край Хасково продължава. Споровете дали едното съоръжение е по-уместно или другото дадоха простор на много мнения. Макар че най-доброто и безопасно решение без съмнение е пътен възел тип „детелина“. Проблемът обаче е, че най-доброто както винаги е и най-скъпо. Решението на АПИ за светофар като временно решение до изграждането на кръгово предизвика много насмешки. А цената – 450 000 лв. породи и основателни подозрения. През последните дни на сцената излезе и инвеститора – „Практикер“, който обяви, че ще спази ангажимента си да изгради кръгово за своя сметка, каквото е и решението на ОбС Хасково. Договорът с общината е от януари миналата година. За това време инвеститорът успя да построи магазините, но явно не е придвижил и един документ за строителното разрешение за съоръжението. Иначе несъмнено в прессъобщението си щеше да се похвали с това и да посочи на какъв етап е процедурата. Това предизвика още повече основателни подозрения за някакви договорки между „Практикер“ и АПИ, или може би дори регионалното министерство, от които е ясна единствено сумата – 450 000 лв. Наши пари. Цялата ситуация с инвеститора ми напомня историята за човека, написал писмо до данъчната служба. „Откакто излъгах за данъците, не мога да спя нощем. Декларирах по-ниска данъчна основа, затова изпращам чек за 150 долара. Ако пак не мога да спя, ще изпратя и останалото“. Тодор Кръшков

Ние ли интегрирахме ромите или те интегрираха нас?

Дали някой вече си спомня обявената през 2005 година „Декада на ромското включване“? Фанфарите и шумотевицата бяха оглушителни, а десет години по-късно стана ясно, че всичко е един огромен провал, глътнал обаче десетки милиони от държавния бюджет. Почти нищо от обявените тогава амбициозни цели не бе постигнато. Гетата си останаха гета, престъпността даже се увеличи. Нехайството, мърлящината, безхаберието пък излязоха от гетата и превзеха държавата. Така че вместо ние да интегрираме ромите, те интегрираха нас. Вече станаха ежедневие пренебрегването на правилата, заобикалянето на закона, чувството за безнаказаност. Най-ясно видимо е това по пътищата и улиците в населените места. Безобразното паркиране, джедаите с космическа скорост, убийствата на пътя, смайващо снизходителни присъди за убийците – това сякаш вече започна да не ни прави впечатление. За мърляшките ремонти на пътища и магистрали пък да не говорим. „Тука е така“, „може и така“, „и така става“, „карай да върви“ – това са фразите-убийци на държавността и правилата. Собствените правила на циганските гета се превърнаха в собствени правила в държавата. Сякаш всеки българин си има собствени закони и обикновените не го интересуват. Циганизацията на нацията е видима с просто око. Ромите ни интегрираха. При основния ремонт на сградата на ученическото общежитие на Езиковата гимназия преди две години се нагледах на мърлящина, която вече е превърната в стандарт. През седмица-две бях при кмета да му показвам снимки на некадърно строителство. Фирмата изпълнител трябваше да направи бани и тоалетни във всяка стая. Повечето стени обаче бяха видимо криви, дори нямаше нужда от нивелир. При поредния скандал в общината, тогавашната шефка на отдел в Архитектурата, която трябваше да контролира ремонта, безочливо ми заяви „И вкъщи стените са криви, какво да се прави“. Онемях. Цялостният ремонт на общежитието беше за 1.5 млн. лв. Стените така си останаха – криви. Между сградата на общежитието и спортната площадка има пътечка, която води до паркинга зад сградата. Настилката беше от разкривени, пропаднали и надигнати тротоарни плочки. И кметът, и заместник-кметът, и шефът на Екопрогрес обещаха да я направят, за да не се спъват там децата, особено в тъмната част на денонощието, защото там нямаше и осветление. Първо трябваше да стане заедно с ремонта на сградата, после следващата година, после до края на август, после до края на септември. През ноември миналата година вече не издържах и пратих на кмета снимка на непроходимата пътека и припомних обещанията. Признавам, че Станислав Дечев реагира мигновено - на следващия ден още в 8 часа сутринта се изсипаха работници на Екопрогрес и започнаха да махат изкривените плочки.

После асфалтираха. Накрая оставиха десетина метра изкалян участък. И така си остана. За да стигнеш от паркинга до входа на общежитието, първо трябва да прегазиш кал до колене и после да стъпиш на асфалта. Откъдето и да го погледнеш – мърлящина. Защото „тука е така“, „може и така“, „и така става“, „карай да върви“. Работата е отчетена като свършена, кал до колене, криви стени, проблеми с канализацията. На всичко отгоре от Архитектурата в общината ни правят забележка „да не безпокоим шефа на фирмата-изпълнител“.

Така тихомълком манталитетът на гетата се превърна в манталитет на нацията. Защото „тука е така“. И ще става още „по-така“. През 2005 година, още работех в „Новинар юг“, написах статия със заглавие „Ние ли ще интегрираме ромите или те ще интегрират нас?“. Сега, почти 20 години по-късно, отговорът е ясен. Тодор Кръшков

Кръгово или светофар? Как частна компания прехвърли задължението си на държавата

Решението на Областното пътно управление в Хасково да изгради светофарна уредба до новия „Холидей парк“ на пътя за Димитровград разбуни духовете. В отговор на запитване от Haskovo.net от Пътното обясняват, че това било „временно решение“ до изграждане на кръгово. Да хвърлиш близо половин милион лева за „временно решение“ е обида за интелигентността на българина. В България най-трайни се оказват временните решения. Още повече, че от пътната агенция дори не споменават кога ще се изгради постоянното съоръжение, което да замени „временното“. Дали светофар или кръгово е по-удачното решение, не се наемам да преценя. Но си спомням, че след изграждането на кръгово до „Язаки“ станаха десетки катастрофи. Много водачи, шофирайки по памет, изправяха кръговото и редовно разбиваха съоръженията, въпреки многобройните предупредителни знаци. Нашенецът не си дава зор да гледа знаците по познати маршрути, защото „си ги знае“. Напълно възможно е и светофарът да не промени положението. Но тук по-големият въпрос е друг. При гласуването в Общинския съвет преди време стана ясно, че инвеститорът на „Холидей парк“ поема задължението да изгради за своя сметка кръгово, за да се избегнат пътни инциденти. Подчертавам „за своя сметка“. Как стана така, че вместо частният инвеститор парите, близо половин милион лева, ще даде държавата в лицето на Пътното управление в Хасково? Това е въпросът. Историята познава само един отговор на този въпрос. Ние обаче едва ли ще получим отговор. Още повече, че въпросът дори не е зададен. Тодор Кръшков

Картелирането на България

 

В дните около Коледа разглеждах брошурата на „Кауфланд“ в Хасково и попаднах на рекламираната отстъпка на сирене „Бри“ – от 11.19 лв. на 7.99 лв. Това е френско сирене, което преди години си бях купувал в Шотландия и още тогава ми бе направило впечатление, че там цената е доста по-ниска от тази в България. Звъннах на дъщеря ми в Глазгоу и я помолих да ми прати снимка на същото сирене от някой техен магазин. Двете снимки са по-долу. Сами можете да сравните цената.

"Намалената" цена в България

 

Цената в Шотландия

Курсът на британския паунд към българския лев е 2.28 лв. за паунд. Минималната ставка за час труд във Великобритания за 2023 г. е 10.42 на час. Сметната по нашите стандарти над 1600 паунда месечно.

По този повод се сетих за един неофициален разговор с бившия премиер Иван Костов в Хасково по време на предизборната кампания през 2014 г. Беше дошъл да подкрепи техния кандидат Деница Сачева, като я нарече „младата надежда на ДСБ“. След време надеждата зави в друга посока, но това е друг разговор.

След пресконференцията през 2014-а бяхме седнали в кафенето на един хотел и аз попитах: „Г-н Костов, защо литър олио в Амстердам е лев и двадесет, а в България – традиционен производител и износител на олио, е над два лева?“

„Това е мой въпрос“, отвърна с характерното си „р“ Костов. Наистина той беше задал този въпрос от трибуната на Народното събрание преди време. Но не получи отговор. „Знам, че е ваш въпрос. Но тогава никой не Ви отговори. Затова го задавам на Вас“.

„Отговорът е лесен, отвърна Костов. – Картел. Няма друго обяснение“.

Картелът с олиото беше очевиден. Както е очевиден и за много други неща. Делян Добрев например продължава да си иска левчето, което надплащаме за литър бензин. Аргументите му са железни – „Лукойл“ работи с руския петрол „Уралс“, който е доста по-евтин от сорта „Брент“, с чиято цена рафинерията се опитва да оправдае високите цени на горивата. В няколко тв студиа той беше попитан защо по времето на управлението на ГЕРБ не са се намесили в ценообразуването на „Лукойл“. Делян ловко отбягваше въпроса, като отговаряше, че тогава цената на бензина е била 2 лева. Това обаче не е отговорът на конкретния въпрос. Защото ако Делян Добрев тогава правеше това, което прави сега, по онова време бензинът можеше да струва лев и петдесет.

По повод картелите и монополите се сещам за случай отпреди повече от 20 години. Тогава антимонополната комисия в България глоби EVN с 13 000 лв. за злоупотреба с монополно положение и побърза да се похвали с това пред всички медии. За тяхно нещастие същия ден излезе съобщение на ЕК, че на концерна „Тисен Круп“ е наложена санкция за картелно споразумение за цените на асансьорите. Глобата беше в размер на … един милиард евро. Повтарям – един милиард евро.

В САЩ антимополното законодателство е още по-свирепо. Защото свободното ценообразуване без драконовски антимонополни мерки естествено води до картели. И наблюдаваме картелирането на България вече няколко десетилетия.

Затова в нормалния свят цените на много стоки ще са по-ниски от нашите.

Да не забравя бананите, за мнозина в България преди три десетилетия те бяха синоним на демокрацията.

В Глазгоу, Шотландия, около Коледа килограм банани струваше един паунд и 25 цента. Тук – 3.70 лв.

Тодор Кръшков    

За костенурската крайцерска скорост в община Хасково

 

Преди няколко години почина баща ми. Поради суматохата около погребението и многото неотложни неща за вършене оставих доста работи за последния момент. Казаха ми, че е необходимо да извадя удостоверение за наследници. Прегледах наредбата на община Хасково за таксите за административни услуги. Там прочетох, че обикновената услуга за това удостоверение отнема 3 дни и струва 4 лв., бързата е 16 часа (на практика 2 работни дни) и струва 7 лв., а експресната е със срок 8 часа, един работен ден, и излиза 10 лв.

Оказа се обаче, че удостоверение за наследници се вади само от общината по постоянен адрес, а не по настоящ. Постоянният адрес на баща ми бе в Карлово. Понеже се налагаше все пак да свърша тази работа, взех два дни отпуск и заминах.

В общината в Карлово ми взеха документите, казаха ми, че таксата е само една – 5 лв. Внесох ги на касата и попитах кога да дойда за документа. Жената на гишето ми каза: Изчакайте на дивана във фоайето, след десетина минути ще е готово.

Докато осмислях чутото и се чудех дали се намирам в същата държава, от гишето ме повикаха и ми връчиха готовия документ – подписан и подпечатан.

Когато се върнах в Хасково отново прегледах наредбата за цените и сроковете за административни услуги. Цените за различните услуги варираха, но сроковете задължително започваха от три дни и стигаха до крайцерската скорост от 8 часа (на практика един работен ден). Тази наредба е в сила и към днешна дата.

По-късно по повод забавяне на един документ в общината и протестите за мудната работа на чиновниците от моя страна един от шефовете в администрацията ме увери, че „до края на работния ден всичко ще е готово“. Това, разбира се, не се случи.

В община Хасково нищо не се случва в рамките на един работен ден. С изключение, разбира се, на края на работното време.

Тодор Кръшков            

На избори много партии, след вота – само една

 

При ремонта на конституцията депутатите пропуснаха да направят една важна и съществена поправка – да върнат член първи на комунистическата конституция – за ръководната роля на БКП. Защото този макар и несъществуващ член си действа с пълна сила в днешно време. На избори се явяват учудващо голям брой партии, повечето напълно непознати, но само броени месеци след вота се оформя профила на ръководната партия – тази на интереса.

В началото на миналия мандат на Общинския съвет в Хасково бях председател на комисията за конфликт на интереси. Бях доста смутен, когато научих, че правомощията на тези местни комисии да доста ограничени – те могат да проверяват единствено селските кметове и шефовете на общински дружества. Един от тях – д-р Матей Матеев, беше управител едновременно на онкоболницата в Хасково, 100 процента общинска собственост, и на общинската болница в Димитровград. Което е категорично забранено от закона. Поисках да започнем процедура по установяване на конфликт на интереси. Освен всичко друго местната комисия по закон не може сама да проведе тази процедура, а първо да предложи на ОбС да гласува дали изобщо да има такава проверка. Както и да е, започнаха да ме уговарят да не го правя, защото „ще загубим гласовете на партия „Българе“ (д-р Матеев и Златко Марчев, шеф на тази местна партия, са в някакви роднински и близки отношения).

Все пак на своя глава свиках заседание на комисията за конфликт на интереси и изчетох всички текстове от законите, които недвусмислено посочваха, че д-р Матеев е в конфликт на интереси, заемайки длъжността управител на две търговски дружества с еднакъв предмет на дейност. Чух възражения – че е по-добре да изпратим сигнал до централната комисия за конфликт на интереси, която спокойно можеше да ни го върне с мотива, че това не е нейна работа по закон, а наша. Друг възрази, че не сме били компетентни да правим проверка за конфликт на интереси. Чували ли сте по-безочлив аргумент – комисия по установяване на конфликт на интереси не е компетентна да установява конфликт на интереси? Дори йезуитите биха завидели.

Когато все пак подложих предложението на гласуване се оказа, че „за“ съм само аз. Всички останали бяха против. Всички – от ГЕРБ, от ДПС, от ДБ и, разбира се, от „Българе“. Няма истина, няма закон, има само интерес. И ръководната роля на БПИ (Българската партия на интереса).

Преди повече от 100 години Захарий Стоянов наричаше този български феномен Зетьо-шуро-баджанакизъм. И той се оказа неизтребим.

Между другото преди няколко години избухна национален скандал във връзка с онкоболниците. Според разследване на колеги от национални медии няколко болници, сред тях и хасковската, са купували едно лекарство, струващо около 50 лева, за по 700-800 лв. Поисках среща с шефа на хасковската болница д-р Матеев. На нея присъстваха още кметът Станислав Дечев и шефката на ОбС Таня Захариева. Д-р Матеев обясни, че само веднъж, при това по спешност, се наложило да купят това лекарство и при неотложност се принудили да платят безбожно високата цена. Кметът се съгласи, че при такива случаи парите не са водещи, а човешкият живот.

Аз обаче поисках от НЗОК по реда на закона за достъп до обществена информация данни за съответната година. И се оказа, че хасковската онкоболница е закупувала на изкуствено завишени цени не веднъж, а десетина пъти или поне веднъж месечно от въпросното лекарство. Показах официалният отговор от НЗОК на кмета, който беше изненадан, че е излъган в очите. И… не последва нищо. Тука е така.

(Между другото след няколко месеца д-р Матеев подаде оставка като управител на болницата в Димитровград, но не съм сигурен дали мога да си припиша заслуга за това.)

Само да вметна, че беше поискана консултация и за д-р Ясен Янев, който беше, и все още е, управител на Първа поликлиника и на частната болница „Хигия“. Отговорът на юристите беше: Няма конфликт на интереси, защото „едното лечебно заведение е от доболничната помощ, поликлиника, а другото – болница“.

Йезуитите биха могли да пращат свои възпитаници на стаж в България.

След катастрофалното заседание на нашата комисия за конфликт на интереси подадох оставка като председател и като член на тази комисия, защото не исках да участвам в подобни гротескови инсценировки. Обмислях и дали да не напусна Общинския съвет, но се въздържах, поне докато не приключи ремонтът на ученическото общежитие, което беше и причината изобщо да съм в този Съвет. Това поне се случи, макар и с много мъки и проблеми, но тази тема е дълга и предмет на друг разговор.

Как би могло, и дали изобщо е възможно, някога да се отърсим от „зетьо-шуро-баджанакизма“ и ръководната роля на БПИ? И дали това е само български национален характер или общочовешки феномен?

Иска ми се да цитирам един философски диалог на Томас Каткарт и Даниъл Клайн:

„Деметрий: Ако Атлас поддържа на раменете си целия свят, то кой поддържа Атлас?

Тасо: Атлас е стъпил на гърба на една костенурка.

Деметрий: А тя на какво е стъпила?

Тасо: На друга костенурка.

Деметрий: А другата костенурка на какво е стъпила?   

Тасо: Драги ми Деметрий, надолу са все костенурки.“   

Тодор Кръшков