Преди няколко години почина баща ми. Поради суматохата около погребението и многото неотложни неща за вършене оставих доста работи за последния момент. Казаха ми, че е необходимо да извадя удостоверение за наследници. Прегледах наредбата на община Хасково за таксите за административни услуги. Там прочетох, че обикновената услуга за това удостоверение отнема 3 дни и струва 4 лв., бързата е 16 часа (на практика 2 работни дни) и струва 7 лв., а експресната е със срок 8 часа, един работен ден, и излиза 10 лв.
Оказа се обаче, че удостоверение за наследници се вади само от общината по постоянен адрес, а не по настоящ. Постоянният адрес на баща ми бе в Карлово. Понеже се налагаше все пак да свърша тази работа, взех два дни отпуск и заминах.
В общината в Карлово ми взеха документите, казаха ми, че таксата е само една – 5 лв. Внесох ги на касата и попитах кога да дойда за документа. Жената на гишето ми каза: Изчакайте на дивана във фоайето, след десетина минути ще е готово.
Докато осмислях чутото и се чудех дали се намирам в същата държава, от гишето ме повикаха и ми връчиха готовия документ – подписан и подпечатан.
Когато се върнах в Хасково отново прегледах наредбата за цените и сроковете за административни услуги. Цените за различните услуги варираха, но сроковете задължително започваха от три дни и стигаха до крайцерската скорост от 8 часа (на практика един работен ден). Тази наредба е в сила и към днешна дата.
По-късно по повод забавяне на един документ в общината и протестите за мудната работа на чиновниците от моя страна един от шефовете в администрацията ме увери, че „до края на работния ден всичко ще е готово“. Това, разбира се, не се случи.
В община Хасково нищо не се случва в рамките на един работен ден. С изключение, разбира се, на края на работното време.
Тодор Кръшков
Няма коментари:
Публикуване на коментар