Докато се чешем по главите и умуваме, огънят ни дебне отвсякъде

На вчерашното обществено обсъждане на изменението на Плана за интегрирано развитие на Хасково представих предложение за отпушване на вилните зони около града с нови улици. В досегашните планове за улична регулация на тези райони са предвидени улици с ширина 8 метра, каквито на практика има не навсякъде в града. Тези грандомански проекти са отпреди 12-13 години и на практика са неприложими. Защото са необходими много милиони само за отчуждаването на терени за новите улици, да не говорим за тяхното изграждане. Освен това те да се направят еднопосочни, като във всеки район – Кенана, Куба-2, Орфей-2, Каменни, се предвидят по една, две или повече широки двупосочни улици, за да се осигури нормално придвижване на превозните средства.

Докато се мотивирах, споменах за опасността от пожари, а в много от тези райони такива огнени бедствия на практика ще бъдат оставени на милостта на съдбата и на вятъра, защото са недостъпни за пожарни автомобили. Огнените бедствия в съседна Гърция са показателни, а според климатолозите климатът в България ще бъде като гръцкия в близките години. Там огънят навлезе дори в столицата Атина.

По ирония на съдбата, докато говорех тези неща в зала Хасково, се разгоря голям пожар край район Изгрев, където имам къща. Достъпът до нея също е невъзможен за пожарен автомобил. Седейки в залата в един момент се запитах какво правя там, докато домът ми може би гори. Защото нали знаете крилата фраза на Остап Бендер – „делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се“. В много от тези вилни зони това не е просто анекдот, а неотменим закон. Миналото лято пред очите ми в Куба-2 две съседни постройки лумнаха, защото пожарникарите не успяха да се доберат до първоначално пламналата сграда. Наложи се да махат телени огради, изрязаха храсталаци и с триста зора се добраха до пожара. Но белята вече бе факт.

На вчерашното обсъждане по темата взе думата и архитект. По думите му трябва да се направят няколко варианта, да се обсъдят кой е по-удачен. Точно тук се сетих за давещите се. И за чесането па главата и умуването. Докато огънят дебне отвсякъде. А някъде и вече и бушува.

Вчерашният пожар очевидно бе лумнал от захвърлен край пътя незагасен фас. От автомобил или по-вероятно от каруца, на които впрочем е забранено да минават по Е-80. Но на кого му пука? Това си е ежедневие от години.

За мен е ясно, че е невъзможно да се отучи българинът да си хвърля фаса през прозореца. Все едно да му забраниш шкембе чорбата или не дай си Боже да му посегнеш на ракията.

Но може да се вземат бързи мерки за достъп до застрашени зони, път за пожарните и линейките, ей такива прости неща.

Но има и по-лесно. Седим и се чешем по главите, обсъждаме, умуваме, пресмятаме. За това си има и поговорка: „Докато умните се наумуват, лудите се налудуват“.

Тодор Кръшков

За какво служат спирките на градския транспорт в Хасково?

За какво служат спирките на градския транспорт в Хасково? Някой знае ли? Защото очевидният отговор не е верен. Или поне не винаги.

Автобусите на фирмата, която получава щедри субсидии за извършване на градски транспорт в града, почти не спират там. Преди дни ми се наложи да чакам повече от час половина на спирката до бившата петролна база, защото бусът на фирмата префуча оттам като бързия влак. Трябваше да чакам следващия, след повече от час.

Докато чаках, същият бус с възрастен човек зад волана, мина по обратния курс и го спрях на спирката на отсрещната страна на булеварда. Последва интересен диалог, който ще възпроизведа по памет.

- Защо не спряхте на спирката на идване?

- Защото нямаше никой.

- Напротив, аз бях там, както и още четирима души.

- Но никой не вдигна ръка да спра.

- Трябваше да вдигна ръка? Може би дори да козирувам?

- Ами никой на мръдна от мястото си. Реших, че чакат следващия автобус.

- Няма как да знаете кой какъв автобус чака, докато не спрете на спирката.

- Къде пише, че трябва да спирам на всяка спирка?

- Ами това е табела, която означава „Място за спиране на автобуси от градския транспорт“. Не означава „място, покрай което преминава градския транспорт“. Пише го в Правилника.

- Защо трябва да спирам, след като никой не чака този рейс?

Отказах се да споря. Но докато чаках в жегата, много от пътниците се оплакаха от същия проблем. Трябвало да стоиш прав на тротоара и да махнеш на автобуса, защото иначе не спирал. За козируване на стана дума.

Имаше и противоположно мнение. Жена на средна възраст заяви, че трябва да сме благодарни, че изобщо има автобус чак до Кенана, защото преди години нямало изобщо. „Преди години Кенана е бил гора“, възразих. Освен това не мисля, че гражданите трябва да са благодарни на общината за услуга, която администрацията така или иначе е длъжна да им осигури. И за която си плащат. Не само с билетчето по лев и трийсет. Но и с данъците си, част от които отиват да субсидии именно за градския транспорт.

Погледнато по-глобално, гражданите трябва не да са благодарни на властта, а напротив – да изискват, да настояват, да протестират, да притискат всяка власт да си върши работата.

Освен това мисля, че Хасково трябва да има общинска кухня майка, която да храни децата и възрастните хора.

Тодор Кръшков

Защо левият завой към Бирената е окей, а същият ляв завой към ритейл парка е опасен? Заради пари

Левият завой към Бирената фабрика на идване към Хасково от Димитровград си е разрешен от десетилетия и досега не е повдигал въпроси. Огледалният ляв завой към новия ритейл парк на идване от Хасково обаче се оказа ябълката на раздора. Първо протести, после мнения на експерти и политици, накрая комисия, назначена от АПИ, която да разсече гордиевия възел.

Припомням, че с решение на Общинския съвет, с което на практика се даваше зелена светлина на проекта, бе предвидено изграждане на кръгово на мястото със средства на инвеститора – „Практикер“. Малко след откриването на търговския център се оказа, че Хасковското Пътно управления иска да изгради с държавни пари светофар за половин милион лева. Като временно, подчертавам временно, решение. Очевидно малоумно предложение и от АПИ го отмениха.

Сега чакаме да се произнесе специална комисия. Тук същественият въпрос е защо вместо да плати инвеститора за съоръжение, каквото и да е то, трябва да плати държавата, тоест всички ние?

Тези дни минах оттам специално да огледам мястото. Левият завой към Бирената фабрика откъм Димитровград е обезопасен с отделна лента за ляв завой, изградена в разделителната ивица, която е достатъчно широка. От другата страна на кръстовището разделителната ивица е със същата широчина. Питам се – защо просто не направиха нова лента за ляв завой към ритейл парка и всичко да си отиде на мястото? Но както обича да казва един приятел: „Защо да е просто, като може да е сложно“. Затова - временен половинмилионен светофар, кръгово, не знам си какво.

Та пак да питам – защо единият ляв завой да е безопасен, а същият, на същото място, но насреща, да е опасен? От всички отговори, които ми хрумват, един е най-логичен – заради пари. Трябва да се „усвоят“ едни пари.

Освен това мисля, че Хасково трябва да има общинска кухня майка.

Тодор Кръшков