Храната за децата и възрастните в Хасково поскъпва почти двойно

Храната за децата и възрастните и болни хора в Хасково поскъпва почти двойно. За това алармираха потърпевши. Потребител на домашния социален патронаж в областния град разказа, че вече подписват нови договори, тъй като според „справедливата“ наредба на общината възрастните, болни и често безпомощни хора плащат храната си в пълен размер, сиреч толкова, колкото общината плаща на доставчика. Досега въпросният потребител е плащал по 56 лева месечно само за обяд, сега подписал нов договор за 99 лв. Човекът просто няма избор – или подписва и плаща, или стои гладен, защото не може да си готви, нито да пазарува. Ако си позволи лукса да поръча и вечеря, ще трябва да бръкне в отънялата си кесия за още 72 лева месечно. Храната за децата в градините и яслите също поскъпва. Близо 6 лева на ден вече ще струва изхранването на едно дете. От миналата година обаче правителството направи детските градини безплатни, към общините има финансов трансфер от републиканския бюджет за тези разходи, така че родителите няма да усетят увеличението. Не така стои въпросът с най-малките. Млечната кухня в Хасково от 1.50 лв. поскъпва двойно и вече ще струва 3 лева на ден. Родителите я плащат изцяло. Сериозно поскъпване има и в социалните заведения в общината. В Дома за стари хора в Кенана например храната за един потребител на ден става 7.80 лв. дневно или 234 лв. на месец. Новите цени са в резултат от новата обществена поръчка на община Хасково, която бе спечелена от ЕТ „Тано – Николай Траилов“. Другият участник в процедурата – бившата фирма-доставчик на храната „Фесилити“ бе отстранена от надпреварата и нейната ценова оферта изобщо не бе отворена. Преди повече от 10 година ОбС в Хасково реши да премахне дотогавашната отстъпка от 30 процента от цената на храната за хората с минимални пенсии. За сметка на това бе въведена възможността хората да поръчват отделно обяд и вечеря, дотогава се поръчваше общо за деня. При разгорялата се дискусия в социалните мрежи тогава се появи ексцентричното мнение, че по този начин възрастните хора могат да пестят, като поръчват само обяд или само вечеря. Всъщност това предложение бе не ексцентрично, а доста зловещо. Легни си гладен, защото парите не достигат! Минималната пенсия след последното увеличение е 523 лв. Близо една трета потребителите на Патронажа ще трябва да похарчат за храна. Прибавете пари за лекарства, за битове сметки, за различни други ежедневни разходи. Трябва да сте финансов магьосник, за да скърпите някак пенсионерския бюджет. Ако някой смята, че в общината са се замислили над тези проблеми, със сигурност греши. Ценовата оферта на спечелилата фирма е известна още от 2023-а, обществената поръчка е от юли. В поскъпването има логика заради натрупаната инфлация, но все някой освен Всевишния би трябвало да помисли да смекчи финансовия удар срещу най-безпомощните хора в общината. В бюджета за тази година обаче не се забелязва и намек за някакви компенсации и подкрепа. Говорим за хора на преклонна възраст, чиято единствена радост през деня много често е фактът, че са се събудили живи. Освен това мисля, че Хасково трябва да има общинска кухня майка. Тогава този текст нямаше да го има. Тодор Кръшков

Кръстниците-Нотариуси на България

Семейството! Свята дума за Коза Ностра. Семейството се ръководи от Кръстник, а членовете на фамилията са пуснали многобройни пипала сред съдии, прокурори, полицаи, политици. Тази дума изплува в публичното пространство в разгара на скандалите с Божанов - Нотариуса, Пепи Еврото и още куп търговци на правосъдие. И то в същия смисъл, както се е употребявала в Америка в първите десетилетия на миналия век. Търси се капо ди тути капи. Главата на всички глави. Кръстникът на Кръстниците. Има ли изобщо такъв или по български „всяка коза за свой крак“. Американците успяха да изловят повечето капита. Италия десетилетия по-късно и доста по-мъчително пое по пътя си на пречистване, като дори все още не го е извървяла в достатъчна степен. Преди години един бивш хасковски кмет в национален ефир откровено говореше за „фамилията“, която „взе Хасково“. Тогава сякаш никой не обърна внимание на странното съвпадение в терминологията. България все още е на кръстовище, от което тръгва пътят на пречистването. Дали ще поемем в правилната посока или ще кривнем встрани, по пътищата, които водят наникъде? Снимки на главен прокурор, (макар и.ф.), който се ръкува свойски и се усмихва приятелски на укриващият се от правосъдието Петър Петров, Пепи Еврото, сякаш ни убеждават, че пътят към нищото е открит. От друга страна обаче фактът, че това, което се говореше в кафенета между приятели, от неправителствени организации, в коментари в социалните мрежи, вече се появява в национален ефир, звучи обнадеждаващо. Говори се за това. Нали в началото е словото. Ако не бъде последвано от действия обаче, ще си остане просто говорилня. И постепенно ще се забрави. Както е било много пъти. Късата памет наред с футбола е сред националните български таланти. Тодор Кръшков

Плащаме 700 000 лв. заради позабравен скандал между ГЕРБ и бивш кмет

Когато през 2017 година се разгоря скандал между тогавашния кмет Добри Беливанов и издигналата го партия ГЕРБ, написах обширен материал за напрежението между тях. Тогава местната организация на ГЕРБ свали доверието си от своя кмет и поиска оставката му. Материалът тук. Той завършваше така: „В тази война победител няма да има. Но ще има сигурен губещ и това е Хасково“. Днес, години по-късно, мога да посоча и размера на загубата за града – близо 700 000 лева. При това – неокончателно, защото може да изскочат още щети. Разривът между тогавашния градоначалник и ГЕРБ се разгоря в началото на годината, но през месец май вече имаше, макар и неофициално потвърждение. По-малко от месец след това – на 21 юни 2017 година Беливанов прекратява договора за рекултивация на стара клетка в сметището в Гарваново с фирма „Еко Традекс груп“, която е близка до ГЕРБ (В съвета на директорите на компанията са Даниел Гаргов, общински съветник от ГЕРБ, и още един съветник от ГЕРБ Иван Минев, син на друг директор във фирмата – Величко Минев). През 2022 година компанията завежда дело срещу община Хасково в Окръжния съд и го печели. Съдът приема за неоснователни причините за прекратяване на договора от Беливанов, а съдебнотехническа експертиза установява извършените дейности в депото, за които не е заплатено. Сумата е 1 715 253, 15 лв. Освен това общината е осъдена да заплати и лихва за забава в размер на 522 703.15 лв, както и съдебните разноски – 162 048, 89 лв. Доколкото знам, решението на хасковските магистрати не е обжалвано. Парите за извършените, но неразплатени дейности по рекултивацията на практика са дължими и общината следва да ги плати. Но лихвите и съдебните разноски вече са пряка щета за общинския бюджет – почти 700 000 лв. Всички тези пари ще излязат от нашия джоб. В тази история има още доста интересни моменти, но за това друг път. Освен това мисля, че Хасково трябва да има общинска кухня майка. Тодор Кръшков

Случаят Нотариуса: държавата срещу мафията или… и двете срещу нас

Случаят с Мартин Божанов – Нотариуса продължава да тресе съдебната система в България и всъщност цялата държава. Една по една лъсват задкулисни връзки между бандити и магистрати. Аферата си нищи денонощно в медиите. В състояние ли е Темида сама да се изчисти от пипалата на мафията, подобно на барон Мюнхаузен, който се хванал за косата и сам се издърпал от блатото? Може ли прокуратурата да разследва сама себе си? Цялата работа ми заприлича на случая с каубоя, който влязъл в един бар, стрелял в тавана и викнал: „Кой иска да се бие с мен?“ Никой не искал. Това се повторило няколко пъти, докато накрая от дъното на бара се изправил друг каубой със заплашителен вид и казал: „Аз ще се бия с теб“. Първият му отвърнал: „Ела тук. Застани до мен“. После отново стрелял в тавана и викнал: „Кой ще се бие с нас двамата?“ Та ми се струва, че натам върви цялата работа. Държавата и мафията заедно срещу нас. Освен това мисля, че Хасково трябва да има общинска кухня майка. Тодор Кръшков

Какво премълчаха две красиви дами от община Хасково

В обширно интервю за местна медия днес две красиви дами - заместник-кметът на Хасково Мария Вълчева и шефката на хуманитарната дирекция Златка Караджова (на снимките по-долу), напоително хвалят усилията и постиженията на общината в сферата на социалните услуги. С цялото ми уважение към двете дами, трябва да отбележа премълчаното или изопаченото от тях, навярно неволно. Както е рекъл Аристотел: „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа“.

Според госпожа Караджова потребителите на Домашния социален патронаж в Хасково през миналата година не са били по-малко 210 души месечно. Само за сравнение – в Харманли те са близо 300. Явно гражданите на областния град са по-здрави, млади и енергични и по-малко се нуждаят от такава услуга. Според заместник-кмета Мария Вълчева пък няма ограничение откъм брой ползватели. Това не е вярно. В Наредбата за определяне на цените на услуги в общината е записано - „чл.29 (3) Социалната услуга Домашен социален патронаж се предоставя при ограничен капацитет, според техническите възможности“. Нещо неясно? Пак според г-жа Вълчева храната се доставя от фирма ЕТ „Тано – Николай Траилов“ след спечелена обществена поръчка на база най-ниска цена на храната. Това също е доста далеч от истината. Фирмата печели поръчката след отстраняване от процедурата на другия участник – „Фесилити“. Поради отстраняването от надпреварата тяхната ценова оферта не е отворена, така че няма как да знаем дали спечелилата фирма наистина е предложила най-ниска цена. По повод твърдението на госпожа Вълчева, че Хасково не разполага с подходящо помещение за общинска кухня майка, ще отбележа, че общината има напълно подходящо помещение не само за кухня, но и за ученическа столова. Предназначението на сградата не е сменено, то си е построено именно за това. В момента там 20-тина души играят тенис на маса. Само да допълня, че Харманли и Димитровград например имат свои кухни майки, които приготвят храна за детските и социалните заведения и по този начин я поевтиняват. Аргументът, че при общинска кухня там хората няма да работят без пари, е на практика безсмислен, тъй като едва ли в частната фирма готвачите се трудят безплатно. А пък по повод строгите изисквания към такава кухня – значи един едноличен търговец може да ги изпълни, а общината не може? Хайде де! Тук искам да направя една малка разходка в миналото. През 2013 година, ако не ме лъже паметта, тогавашният градоначалник предложи промени в Наредбата за определянето на цените на услугите. Дотогава хората с минимална пенсия плащаха храната с отстъпка. Кметът предложи, а съветниците послушно гласуваха тази отстъпка да отпадне, тоест възрастни, болни и безпомощни хора с минимални доходи трябваше да плащат за храната си толкова, колкото общината плаща на фирмата доставчик. Плюс 25 стотинки на ден за транспорт. Община Хасково опря до 25-те стотинки. По онова време областен управител беше Кадир Исов. Отидох при Исов и му казах, че ако има нещо човешко в него, ще спре това решение. За негова чест Кадир Исов върна на Общинския съвет това решение за преразглеждане, но то просто си беше прегласувано. И така до днес. Възрастните, болни, в повечето случаи безпомощни хора, потребители на Домашния социален патронаж, заплащат на 100 процента храната си, на това отгоре и разходите за транспорт. Затова смятам, че е по-удачно вместо Домашен социален патронаж той да се нарича Домашен бизнес патронаж. Освен това мисля, че Хасково трябва да има кухня майка, която да изхранва на по-ниски цени децата, учениците и възрастните хора. Те са нашето минало и нашето бъдеще. Тодор Кръшков

Как най-лесно да спрем замърсяването на въздуха в Хасково

Сериалът „зимни пожари“ в Хасково е безкраен като „Дързост и красота“. Мине не мине седмица и някоя сграда лумва в пламъци. Последният случай е от покрайнините на квартал „Република“, който остави майка и дъщеря без покрив над главата. Според публикациите в местни медии двете жени оставили на печката дърва да съхнат и заспали. Цепениците се запалили и белята станала. Тук в мен възникват няколко въпроса. За да са сурови тези дърва, значи са от незаконна сеч от горите край града. Или пък са купени от търговец, който продава сурова дървесина, което изобщо не е изключено. Според проучванията на експертите причина номер едно за мръсния въздух в градовете е отоплението с твърдо гориво през зимата. Затова се вземат мерки, включително на европейско ниво за замяна на печките с твърдо гориво с климатици. Община Хасково също ще монтира климатици в къщи, които се отопляват с кюмбета. Става дума за милиони, разбира се. На мен пък ми хрумва друга, много по-ефективна и евтина алтернатива. Пак според експертите сухата дървесина отделя в пъти по-малко вредни емисии от суровите дървета в печките. Търговците на дърва за огрев в Хасково масово предлагат тъкмо такава сурова дървесина. А тези складове се броят на пръсти. Ако общината наистина иска да има чист въздух в града през зимата, просто може за един ден да провери всички тези търговци за влажността на дървесината им. Това се проверява много лесно с датчици, при това евтини, които отчитат процента влажност. А на търговците по принцип им е забранено да предлагат дърва, които са над определен процент влажност. Така вместо да обикалят стотиците къщи с кюмбета и да им монтират климатици, общинските служители биха могли просто да спрат продажбата на сурова дървесина и оттам замърсяването на въздуха. За това обаче се иска някой поне малко да се размърда. Пък и проектите с еврофинансиране са далеч по-сладка работа – обществена поръчка, възможна далаверка и отчитане на дейност. Поредна причина да се похвалим. Освен това мисля, че Хасково трябва да има кухня майка, която да храни децата, учениците и възрастните хора. Те са нашето минало и нашето бъдеще. Тодор Кръшков

Всички имат интерес от смъртта на Навални

Несъмнено всички имат интерес от смъртта на Навални. На първо място Путин, който по този начин елиминира един от основните си противници. Навални обаче в този смисъл може да стане знаме за опозицията в Русия. На второ място Западът също има интерес от смъртта на Навални. По този начин ще хвърли всички подозрения за смъртта към Путин. На трето място дори самият Навални, колкото и цинично да звучи, би имал интерес от собствената си смърт, защото това е единственият начин може би да излезе от колонията, превръщайки се в знаме за опозицията – Русия има такива традиции. Смъртта на Навални, разбира се, може да е и най-обикновена смърт, но няма кой да повярва на това. Още повече, че трупът все още се крие и все още не знаем къде е той. Което значи, че добри лекари патоанатоми могат да заличат истината за неговата смърт. Във всички случаи тази смърт ще отекне като камбана във времето, в което живеем. Но за съжаление няма да е дълго, защото човечеството има навика да забравя… И тази смърт ще се превърне в „Керванът върви, кучетата се лаят“ Във всички случаи един достоен човек си е отишъл от този свят, един човек, който е вярвал. в идеите си и Системата не забрави да убие. Остана и ние да повярваме в неговите – ако ни стиска… Христо Стоянов

Вместо ученическа столова …. тенис на маса

Огромна кухня със столова към нея, предназначена за хранене на ученици, към момента се използва за … тенис на маса. Това е пристройка към ученическото общежитие на Езиковата гимназия, която се намира в двора на училище „Любен Каравелов“. Там отдавна не се готви и не се хранят ученици, а от 10-тина години помещенията се използват от клуб по тенис на маса. Кухнята и столовата са били построени съобразно всички изисквания. Има топла връзка между общежитието и столовата - н снимката.

Вратата обаче от години стои заключена. А с какво се хранят учениците? С пици, бургери, чипс. За разнообразие – чипс, бургери, пици. В Хасково към момента има 400 – 500 гимназисти, които са настанени в общежитията в града и се хранят изключително „здравословно“ според горното меню. От бившата кухня и столова тенисистите използват по-малко от половината площ, просто повече не им е необходима. Неизползваните помещения просто си тънат в разруха. А предназначението на сградата не е променено, все още си е кухня и ученическа столова, в която обаче се тренира тенис на маса. Помещенията, както и самото общежитие, са общинска собственост. От години се опитвам да убедя общината да възстанови дейността на кухнята, като я превърне в общинска кухня майка, която да поевтини храната за детските градини и социалните заведения в града. Но както вече писах, има поне 6.5 милиона причини това да не се случи. В началото идеята за възстановяването на кухнята сякаш срещна одобрение. Ще цитирам кмета Станислав Дечев: „Не може заради кефа на 20 души да оставим децата да се хранят с пици и сандвичи“. Цитатът обаче е отпреди 2 години. По-късно мнението му явно се промени. Сега градоначалникът смята, че директорът на Езиковата гимназия може сам да възстанови кухнята. Може, но друг път. Консултация със строителна фирма показа, че за възстановяването на помещенията ще са необходими около 600 000 лева. Ако ги плати, Езиковата трябва да приключи учебната година още през февруари - март, защото ще изчерпи делегирания бюджет. Така че без намесата на общината кефът на 20-тината души ще продължи, а учениците ще продължат да се хранят „здравословно“, което след години вероятно ще причини на повечето от тях здравни проблеми. За отбелязване е и безхаберието на държавата, която стриктно се грижи студентските общежития да имат столови, а ученическите пансиони сякаш не забелязва. Затова мисля, че Хасково трябва да има кухня майка за децата и социалните заведения. Те са миналото и бъдещето. Тодор Кръшков

Втората смърт на Васил Левски

Този текст бе публикуван за първи път преди повече от 20 години. По-късно бе препечатван няколко пъти, включително в сборници. Отпечатвам го тук отново, за да припомня една подценявана от историците българска трагедия. Днес отбелязваме една от най-черните дати в българската история – 18 февруари. Всяка година около тази дата свикнахме да четем всякакви стилистични упражнения на тема "Апостолът на свободата". Преди години се лансираше темата за двойник на Левски, обесен вместо него, преди това пък беше "Поп Кръстьо ли наистина го е предал?". Сега навярно ще е същото – теми сензационни, но не и толкова съществени. Странно е обаче защо се подминава един много съществен момент от историята - "хасковското приключение", както евфемистично го наричат историците. Както и да го наричат обаче, става дума за разгрома на цялата революционна организация в Южна България, градена от Левски с години. Върволици от съзаклятници се запътват към обвитата с мрачна слава крепост в Диарбекир. Присъдите на турския съд за участниците в това "приключение" са много по-сурови тези на от съратниците им от "софийското", което приключи с обесването на Апостола. В основата на "ХАСКЮШКАТА РАБОТА" както я нарича в спомените си Христо Иванов-Големия, шеф на тайната полиция на организацията, стои наследникът на Левски - Атанас Узунов, както и неколцина местни първенци. При идването си в Хасково само три месеца след смъртта на Левски, Атанас Узунов е предизвикан от тукашни чорбаджии да се докаже достоен за поста "Апостол на цяла България", като екзекутира осъдения на смърт за предателство хаджи Ставри. Младият и неопитен Узунов (тогава той е едва 22-годишен) лекомислено се съгласява лично да застреля предателя. Чуват се благоразумни гласове, че не бива върховният апостол на тайната революционна организация да се заема с това рисковано начинание. За тази цел Левски е организирал цяла тайна полиция начело с Христо Иванов-Големия. Членовете на тази полиция са били наричани "терористи". От днешна гледна точка думата има малко по-друг смисъл, но тогава изглежда е била напълно подходяща. Тайната полиция е имала за цел да "наказва" предателите, като под "наказание" се разбира единствено смърт. "Терористите" се занимават и със събиране на средства от по-заможните българи. И тогава, както и сега, събирането на пари е било трудна работа. Затова са използвани безотказните аргументи на дулото и острието. Христо Иванов-Големия чистосърдечно описва няколко случая, в които се "уговарят" заможни българи да подпомогнат революцията. Самият Левски е убеден, че това е начинът да се финансира делото. За изпълнител на смъртната присъда на хаджи Ставри е определен "терористът" от Старозагорско Бойчо Русев. Събраните в задимената стаичка местни чорбаджии - Костадин Тодев Симидчиев (Кошти чорбаджи), Янаки Тодев, Георги Хаджииванов Минчев и Димитраки Попстефанов, заявили, че е по-добре присъдата да се изпълни веднага. Особен настоятелен е Кошти чорбаджи, а Попстефанов дори лъже Узунов, че хаджи Ставри вече е предал на новия каймакамин списък с повече от сто имена на съзаклятници. Подхвърленото от Кошти чорбаджи предложение новият апостол сам да се заеме с убийството допада на Узунов. "Левски сам стреляше в противниците на делото", убеждава сам себе си новоизпеченият Апостол. По този начин Атанас Узунов е принуден да направи първата стъпка към СЪКРУШИТЕЛНИЯ РАЗГРОМ НА ТАЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ Доколко самият Васил Левски си е давал сметка за нуждата от конспирация и се е пазил от рисковани постъпки, е достатъчно да споменем забраната за обира в Арабаконак. Въпреки това Димитър Общи на своя глава се впуска в авантюрата, чийто трагичен резултат е залавянето на Левски. Друг малко известен пример е случаят с Любен Каравелов, който от страниците на вестник "Свобода" си позволява да "повика" Левски при себе си с "бележка от редакцията" от 31 октомври 1871 г. Тя гласи: "Г-ну В. Л. в България. Гледайте да се видите с нази по-скоро". Гневната реакция на Апостола е изразена в писмо до Данаил Попов: "Пишете на Каравелова, моля го последний път братски да не ме вика вече чрез вестникът си". Какво означава "последний път братски", всеки сам може да се досети. Смъртните присъди, издавани от Апостола, са се изпълнявали безпрекословно и светкавично. За впечатляващата слава на тайната полиция пък можем да съдим от случая с Димитър Общи малко преди да извърши авантюрата в Арабаконак, описана от шефа на главорезите Христо Иванов. Левски се среща с него и му нарежда да предупреди Общи да си опича акъла и да изпълнява заповедите. "Да го накажем", предлага Христо Иванов. "Добре, да го убием, но кого ще сложим на негово място?", колебае се Левски и се ограничава само с предупреждение. Големия се среща с Общи край село Български извор. Случката е описана така: "Каня го да седне (Димитър Общи - б.а.), но той не щя да седне по причина, че видя момчетата да излизат от къде гората, но преди всичко аз му предложих да си изпълнява длъжността по-скоро и той като че се уплаши и хвана да трепери. Мислил (...), че съм отишъл да го накажа, но то ми беше забранено и каза из един път, ето сега се качовам (на коня - б.а.) и отивам да си върша длъжността...". Дисциплината, наложена от Левски в организацията, е желязна. В противен случай тя не би просъществувала дори няколко месеца. Апостолът си е давал ясна сметка, че една негова грешка или авантюристична постъпка може да струва живота на стотици съратници. За разлика от него Атанас Узунов се перчи в Хасково с новата си длъжност и с лекота се съгласява да изложи на риск цялата организация. Подготвя се и вечерта на 3 май 1873 г. се запътва към къщата на хаджи Ставри да го екзекутира. В това време хасковските първенци, провокирали го да извърши тази глупост, отиват на сватба. Историята с неуспешния опит за убийство на хаджи Ставри е широко известна. Атанас Узунов е заловен безславно като хлапе, играещо в чужда градина. Малко по-късно ЗАПОЧВА ТРАГЕДИЯТА Първоначално при разпитите Узунов подражава на идола си Левски и отговаря с "не знам" на всички въпроси. Разплитането на опита за убийство започва от местната власт и за малко сякаш изглежда, че всичко ще се размине. Учителите, сред които Стоян Заимов и Петър Берковски, са задържани само по подозрение, че познават Узунов и са на път да бъдат освободени. Турското правителство обаче вече е наясно, че в Българско съществува тайна съзаклятническа организация с ясни сепаратистки цели. Не след дълго в Хасково пристига специална комисия от Одрин. В състава й е включен Вели ефенди Бошнак, председател на тамошния областен апелативен съд. Пред Атанас Узунов се разиграва изтърканата сценка с доброто и лошото ченге. Вели ефенди е добрият. Той премества арестанта от мазето в светла и чиста стая и го предразполага. Узунов постепенно проговаря. Съшива с бели конци версията, че мнозина в Българско са недоволни от корупцията сред чиновниците, излага вижданията си за реформи в империята. Вели ефенди естествено е напълно съгласен със схващанията на арестанта и го провокира да продължи. Узунов разказва, че ходел сред хората да събира подписи за султана, който бил в неведение за безобразията, вършени от негово име. Вели ефенди продължава да го насърчава и предразполага. Атанас Узунов успява да съобщи на останалите задържани новата си версия. Трезвомислещите сред тях обаче веднага разбират, че пътят към Диарбекир е открит. СЛЕДВА СТРАШНОТО От протоколите за разпит четем следните редове (и това не е телефонен указател, а подробен списък на членовете на тайния революционен комитет), подписани от "Апостола на цяла България" Атанас Узунов: "От Пловдив са Доганов, служи при чохаджията... От Нова Загора поп Георги и Даскала, има и други, поп Георги ги знае. В Чирпан протойерея, Хаджи Димитър, Сандък емини даскал Янко... В Казанлък живописеца Георги (Георги Данчов - Зографина - б.а.). В Одринска касаба, Ербирклийска околия чорбаджи Тачо. В Гюндийската махала, Старозагорска околия поп Еню. В село Гюмюрджий на чорбаджи Васил синът Бойчо; В Казанлъшка околия в село Хайни дядо Кольо..." Списъкът е ужасяващо дълъг и конкретен. Следва подпис: Атанас Узунов. Между другото по ирония на съдбата сред разпитващите Узунов още докато делото е в ръцете на местната власт е и един от главните виновници за бъркотията - Кошти чорбаджи. По време на покушението - на сватба, след фиаското - сред разпитващите. Левски вероятно се е обърнал в гроба си. Понеже разследващите опита за убийство се натъкват на многочислена тайна организация, в която влизат съзаклятници от цяла Южна България, задържаните са преместени в Пловдив. Там довеждат и останалите арестувани. Присъдите "заточение до живот в Диарбекир" следват една след друга. България е в черно. Започналото сякаш на шега "хасковско приключение" завършва с пълен разгром на граденото от Левски в продължение на години. Впрочем, прави впечатление, че историците пренебрегват този епизод от историята. Дори корифеят проф. Николай Генчев в книгата си "Българското възраждане" (цит. трето издание С., 1988 ) сякаш подценява случая и дори допуска фактологична грешка. Той пише: "БРЦК избрал за заместник на Левски хасковския учител Атанас Узунов, но скоро той бил заловен и изпратен на заточение". Атанас Узунов не е учителствал в Хасково, връзката му с този град е единствено фиаското с убийството на хаджи Ставри и нещастието му да срещне тук лекомислени псевдосъзаклятници, които го подкокоросват да извърши най-голямата глупост в историята на революционното движение. Дребната грешка на един от най-големите авторитети проф. Николай Генчев всъщност няма особено значение за историята. Но показва, че професорът е пренебрегнал и подценил този епизод. Други изследователи пък посвещават цели трудове на диренето на точната дата на идването на Васил Левски в Хасково. Стоян Заимов пише, че е "малко преди гроздобер". На "огромния проблем" са посветени стотици страници. Датата е уточнена, но какво от това? Впрочем, не е известно дали от самия Левски местните съзаклятници са поискали убийството на хаджи Ставри. Ако го бяха сторили, историята може би нямаше да е същата. В дните около черната дата 18 февруари отново ще четем дитирамби за Апостола. Пак ще се цитира "Ако спечеля, печели цял народ, ако изгубя, губя само мене си". Тъжната истина е, че Васил Левски загуби. И още по-лошо - загуби цяла България. Не само своя най-достоен син, но и вярата в собствените си сили, похарчени така лекомислено. Защото той създаде нещо, което е по-велико от самия него - духът на свободата. И не знам дали някога историческата ни памет ще успее да се отърси от натрапчивата мисъл, че свободата ни е подарена. Последващите въстания - Старозагорското, дори и Априлското, са предварително обречени заради обезкръвяването на стройната желязна организация, създадена от Левски. В Хасково го сполетя Втората смърт - смъртта на делото му. Тодор Кръшков

Вицеадмирал към редник: Да си говорим на „ти“

Пламен Манушев е вицеадмирал от Военноморските сили на България и политик от ГЕРБ. Почетен гражданин е на Генерал Тошево. Бил е командир на военноморските сили на РБ, както и заместник-началник на отбраната в Министерството на отбраната (2011-2012 г.). Кандидат за вицепрезидент на изборите през 2016 г заедно с Цецка Цачева. Носител на много ордени и награди. Интервю на редника от запаса Христо Стоянов Може ли адмирал и редник от запаса да си говорят на „ти“? Може, разбира се, приятелите винаги си говорят на „ти“. Разкажи ми нещо за себе си, за семейството ти, доста деца сте?… Така е, голямо семейство сме – пет братя и една сестра. Израснахме в Генерал Тошево, работеше само баща ми и беше трудно, но се оправяхме. Как стана така, че дойде тук във Варна? От дете съм мечтал да стана моряк. Имаше един филм „Влюбеният матрос“, гледах го на 6-7 годишна възраст и реших, че ще стана моряк. Завърших математическата гимназия в Добрич и кандидатствах само във Военноморското училище. Майка ми не искаше, защото най-големият ми брат беше офицер и майка казваше: „Стига ми един военен“. И тогава аз я излъгах, че ще подавам документи в МЕИ-то във Варна. Разбира се изобщо не отидох до МЕИ-то, а само в морското училище, подадох документите си и ме приеха. Такива бяха времената, сами се оправяхме и с ученето, и с всичко друго. Ти всъщност си служил в две армии – на НРБ и на РБ. Каква е разликата? Да, вярно е. От 1972 година до 1990 година служих в Българската народна армия, а след това в Българската армия. Службата си е служба, голяма разлика няма. И ЗКПЧ имаше, и ВКР имаше. Преди 90-те концепцията в Българската народна армия беше постоянната бойна готовност, службата беше все едно всеки ден можеше да започне война. Те и сега ни плашат, че може да има война Сега сме по други стандарти. Сега има сили с висока готовност, сили в резерв, а тогава цялата армия беше в готовност. Например, за два часа всички кораби на служба в армията трябваше да излязат в морето Как влезе в политиката? Съвсем случайно, след като отслужих военната служба А преди това си бил деполитизиран? Точно така! Много пъти съм го казвал, и от трибуната на парламента съм го заявявал, на хора, които ни казваха, че сме били комунисти и едва ли не предатели. След 1990 година армията се деполитизира и тогава ни казаха така: „Който иска да остане верен на българската комунистическа партия – да напусне и да остане в партията, а който иска да служи на България – да остане и да служи“. И какво осъдително има в това, че останахме да служим за България? Ние и преди това служихме за България и аз уважавам всички, които останаха докато отслужат военната си служба. Всъщност българското офицерство, както и руското, говоря за времето преди революцията. Декабристите са достолепни и изключително интелигентни хора, графове, които задължително са завършвали военно училище? Повечето бяхме обикновени хора, хора от народа, и много добри офицери. И сега, тези които служат, ги виждам – интелигентни, млади и мотивирани хора. А какво мислиш за липсата на срочна служба, по-точно липсата на подготовка? Смятам, че е грешно да не може да се подготвя резерв в мирно време. Според сегашния закон, резервът се подготвя и се събира само когато се обяви военно положение или война. Беше изградена добра система, с разписани указания, но от много години не сме събирали резерв. По въпроса дали трябваше да се отмени наборната служба, от 2008 година тя не съществува, смятам, че е грешка и трябваше да бъде смесена – доброволна и наборна. Наборната служба трябваше да бъде кратка до 5-6 месеца. А има и много длъжности в армията, за които не е необходимо условието професионален войник, а добрата подготовка. Армията е много добре подготвена, особено моряците – те си познават оръжието, машината. Смятам, че трябваше да остане наборната служба. Но сега към този момент да се говори за някакво възстановяване е абсолютно несериозно. Бюджетът за отбрана е ограничен и извършването на разходи от порядъка на 100-200 млн. за подготовка в рамките за само 5-6 месеца ще бъде безрезултатно. Тези средства трябва да се насочат за подготовка на професионалната армия, за снабдяване и оборудване с модерно оръжие. Защото към днешна дата виждаме, че всъщност всички сме грешили, смятайки, че никога няма да ни трябва армия. Трябвало е армията да се подготвя, както и да се отделят необходимите средства за тази подготовка – за да се поддържа една модерна армия, която да е гарант за националната сигурност, териториалната цялост на страната и да може да я отбранява. В кръга на шегата, ако беше станал вицепрезидент, щеше ли да излезеш с юмрук пред президентството? Не, разбира се! Нямаше да има юмрук със сигурност! Между другото, не са толкова широки функциите на вицепрезидента. В конституцията правомощията, които могат да бъдат възложени на вицепрезидента са само четири. С интерес и амбиция бях се запознал с основните функции и правомощия на институцията Президент и институцията Вицепрезидент. Но така се случи тогава: глас народен – глас божи. След изборите поздравих генерал Радев за победата. А сега си се дистанцирал от политиката? След 2021 година когато излязохме (закриването на 44-то Народно събрание) всички военни, генерали, полковници – бяхме двама генерали и четирима полковници, нито един после не беше включен никъде. И се стигна дотам, че в комисията по отбрана да няма нито един представител, който да е завършил военна академия. А трябва да има балансираност от всички специалности и във всяка една област да има компетентни хора, като е важно да няма представителност само от млади хора. Хубаво е да има младежи, но първо те трябва да разберат кои са, къде са, какво могат да правят, как да го правят и тогава да влизат в политиката. Доста млади хора влязоха в политиката, но те не са подготвени по определени теми и въпроси. Не съм против младите, защото има много интелигентни и може да се разчита на тях. Но трябва да има баланс и да се използва опитът на хората. А разликата между парламента, в който беше ти и сегашният? За съжаление е доста сериозна и то не в добра насока. Бил съм от 2013 година, с малки прекъсвания до 2021 година, и смятам, че 44-то Народно събрание, беше последното, в което донякъде цареше уважение между народните представители, независимо, че от трибуната се критикуваха, но имаше някакво ниво, на което смятам, че трябва да бъде всеки един парламент – не само достолепие, но и култура, уважение, даже дрес код. Като командващ на флота бях забранил влизането по облекло с къси панталони и дънки – това означава да уважаваш институцията. Такова уважение към парламента няма, от тогава е пълна пародия с извинение. Такава роля не изигра ли и църквата, допускайки жените без забрадки? Не мога да съдя църквата като институция. Но ще дам един пример: Когато учих в Съединените щати, по време на Великден, с един колега отиваме на църква, на гръцка църква, понеже нямаше българска, та той беше с дънки и не го пуснаха в църквата. Така е, защото църквата създава и пренася традиции. А тук единствената черква, която има панерче със забрадки, за да си покриват жените косите е Свети Никола, единствената в България. Това съм го виждал в Русия, в Украйна – там е задължително жената да има забрадка, иначе не може да влезе в черквата. Това са традиции, които би трябвало да се спазват, защото така се възпитава уважение. Това са каноните и на патриархалното общество, защото, в крайна сметка, уважавайки Отеца, уважаваш родители… Така е, в миналото как беше – да отида при баба и дядо и да не им целуна ръцете, това беше изключено. Както и на възрастни хора, винаги им целувам ръка – дълги години правих това. Това беше хубава традиция. Включително и униформите в училище – децата трябва да ги делят по ума, а не по дрехите. Някои ще кажат, че не е демократично. Но пък ето, внуците ми учат в Англия и ходят на училище с униформа. Всяко училище има различна униформа. Това за мен е важно, и не е военщина, а начин децата да се чувстват абсолютно равни и да се различават само по знания. И вечерен час имахме навремето… Имахме, разбира се. И шапки и шинели имахме. Ако си с дълга коса, заместник директорът чакаше с една ножичка…Това са неща от миналото. И не случайно елитните училища имат униформа, децата се различават и се познава къде учат. Може би и в парламента? Смятам, че в парламента трябва да има дрес код – панталон, сако, риза. Категорично! И да уважаваш хората, независимо какви са. Не мога да приема обиди. Включително и когато се прие решението за провеждане на заседанията в старата сграда – беше изключително популистко. Това беше по време на пандемията, беше неудобно и тясно. А другата зала си е направена за парламентарна зала с необходимото удобство. Мислиш ли си да се върнеш в политиката? Не, засега не. А ако те върнат? Е, няма кой да ме върне вече. Работя в една корабостроителница, където се чувствам добре. Ти се чувстваш добре, но все още можеш да дадеш своя принос? Строим два кораба за българския флот, което е изключително. Ако не удържим държавата, тези кораби за какво са ни? Надявам се да не се случи това. Дано да има правителство, въпреки тези боричкания, защото най-важното за една държава и нейното развитие е да има стабилно управление, да има предвидимост и пред хората, и пред съюзниците. Като споменах съюзници, много се дразня като започнат да говорят за „така наречени“ евроатлантически ценности, като го слушам и Волгин – просто е отвратително. Евроатлантическите ценности са общочовешките ценности – свобода, демокрация, върховенство на закона, свобода на словото… Какво лошо има в тези ценности? Да има демокрация, да можеш да кажеш каквото искаш, а не да те затворят за един смс или за едно лайкване да те вкарат в затвора, или, че си обидил един ветеран от войната да те вкарат за 15 години в затвора. Що за щуротия е това? Ако това искат поддръжниците на тези неща, много сме се объркали И както тръгнаха националистите..? Национализмът и патриотизмът не са лоши. Благодарение на тях държавата е просъществувала. Ние всъщност имаме ли нация? Нацията е съвкупност от етнически и религиозни общности. Ние все още се делим. Ние имаме народи и народностни групи, но като че ли нямаме нация? Не, не, ние започнахме да се делим, но чак толкова не сме се делели. През първата световна война има хиляди загинали турци, хиляди цигани, загинали за България. В центъра на Омуртаг има един огромен паметник, черен мрамор – около 800 човека са загинали във войните за национално обединение и около 400 човека са с турски имена А какво направиха в Чепеларе, по време на възродителния процес, на помаците – смениха им имената по паметниците? Това пък е кощунство. И в Македония същото правят – сменят имената на погребаните българи. Но има нещо, което заявих и на предизборната президентска кампания – България е била силна, само когато е била обединена и хората са вярвали на своите управници. Това е демокрацията, друг вид демокрация няма, задължително с политически партии, защото другото е вече или някаква анархия, или някаква диктатура. И това, че доста години вече в България различни институции, хора, сили се опитват да отвратят хората от политическите партии и от политиката изобщо, не е на добре. Политическите партии – това е демокрацията. Целият демократичен свят е изграден така.

6,5 милиона причини да няма общинска кухня майка в Хасково

Когато преди време обсъждахме ограничения капацитет на Домашния социален патронаж в Хасково кметът Станислав Дечев попита защо в Харманли могат да обслужват 300 потребители, а в областния град едва стотина. Отговорът на социалната дирекция в общината беше, че там имат кухня майка и по-евтина храна не само за Патронажа, но и за детските градини и другите социални домове. Защо в Хасково няма кухня майка, която да храни децата в градините, Патронажа, Дома за възрастни хора в Кенана и други домове? Преди повече от 10 години, по-точно в края на 2013-а тогавашният кмет Георги Иванов предложи драстично увеличаване на таксите за детски градини, което предизвика бунт на майките. Идеята на предложението беше да се заплаща 20 лева месечно твърда такса, независимо от посещенията на детето в градината, а 50 лева – според дните, в които е било на забавачка. Така общата такса при всекидневни посещения ставаше над 70 лева. Тогава Георги Иванов може би за първи път чу под прозорците си викове „Оставка!“ Викаха майките, вбесени особено от забележката му „Ако не ви харесва, направете си детска градина“. Тогава написах материал как може да се поевтини храната за градините. Отговорът беше елементарен – общинска кухня майка. Не си спомням точно изчисленията, но простата логика сочи, че частната фирма, която готви за забавачките и социалните домове, генерира печалба, иначе има си хас. Отделно от това детските градини могат да отделят от помощния персонал, чиито заплати се финансират от държавата, за работа в общинската кухня и така храната се поевтинява значително. В скоби ще отбележа, че след публикуването на този материал кметът се бе обадил на директорката на детската градина, в която работеше съпругата ми. Накарал я да ме извика и заедно с тяхната счетоводителка да направим точна сметка за себестойността на храната. (Между другото – накарал й се, че е назначила на работа съпругата ми, без да го пита). Любезно обясних на директорката да посъветва кмета да си гледа работата, защото не ми е никакъв и не може да ми нарежда какво да правя. Впрочем такива изчисления все пак са били направени, но и до днес не знам с какъв резултат, макар че се досещам. Години по-късно Общинския съвет в Хасково реши таксата за детска градина да е 1 лев на присъствен ден. Още по-късно пък държавата реши да направи забавачките безплатни и финансира дейността им, не съм наясно точно каква част от издръжката поема и каква доплаща общината. Остават обаче Домашния социален патронаж, Дома за стари хора и още няколко институции, в които потребителите заплащат пълната сума за храната. През 2013 година един храноден в детска градина струваше 3.30 лв., ако не ме лъже паметта. Сега е 4.90 лв, поне според ценовата оферта на фирма „Тано – Николай Траилов“, която за втори път спечели обществената поръчка за тригодишен период. Общата сума за трите години е 6.5 млн. лв. В Хасково свързват фирмата на Траилов с бизнесмена и общински съветник Делян Делчев. В официалните регистри връзката между тях е единствено в „Аптечно-Хасково“ АД, където двамата са в Съвета на директорите. Каква е истинската връзка между двамата бизнесмени, само те си знаят. Другият участник в обществената поръчка за доставка на храна – „Фесилити“, бе отстранена от търга, а мотивите, поне на мен, ми струват доста мъгляви и изсмукани от пръстите – за липса на комуникационна стратегия между контрагентите, най-общо казано. С други думи – как се поръчва бройката на порциите за деня. Но това са адвокатски теми и не ми е работа да ги коментирам. Напомням, че при мащабния ремонт на училище „Шандор Петьофи“ в квартал Орфей бе предвидено помещения за общинска кухня майка. След ремонта неясно защо се оказа, че това помещение е малко и не подходящо за тази дейност. Как се е получило така, тайна великая ест. Така че кухнята майка отново се размина и едни милиони отидоха във фирмата за кетъринг. Сега има нови 6.5 милиона причини областният град да няма общинска кухня, която да поевтини храната за децата, възрастните и социално слабите хора. Но човек трудно може да се бори с 6.5 милиона. А Хасково разполага с перфектна собствена база за огромна кухня, построена в съответствие с всички изисквания и с възможности да приготвя храната за всички забавачки и социални домове. Коя е тя и защо не се използва, четете в следващ материал, защото този стана твърде дълъг. Ще се изненадате и за какво се използва тази общинска база. Тодор Кръшков

Интересите във властта или защо бедните винаги ще го д*хат

„Да го духат бедните“. Емблематичната фраза е от гениалната комедия „История на света“ на режисьора Мел Брукс от 1981. Актуална от времето на Рим, та до днес. Не може да не прави впечатление масираното присъствие на представители на бизнеса във всички нива на властта. Включително в местната власт в Хасково. Близо една трета от общинските съветници са или шефове на големи фирми или свързани с тях лица. Те са там, за да защитават интересите на гражданите или поне така би трябвало да бъде. Един приятел навремето обичаше да казва: „Прави добро, но започвай от себе си“. Това звучи не като теорема, а като аксиома, не подлежи на доказване. Защото е човешко. Твърде човешко, както би отбелязал Ницше. Залисана около големите проекти на Хасково, в които, естествено, има голям залък и за местния бизнес, общинската власт пропуска да види, или по-точно казано, гледа, но не вижда, много от проблемите на обикновените хора. На бедните. За пример ще дам Домашния социален патронаж, който обслужва възрастни, болни, самотни и беззащитни хора. Капацитетът на Патронажа в момента е около 150 потребители. Не защото нормативно е определен лимит, а защото в Наредбата на общината е записано, че броят на потребителите зависи от възможностите на Патронажа. А те са за толкова хора, и то пряко сили, с наличните шофьори, които разнасят храната, както и социалните работници, които помагат на възрастните хора в ежедневните им нужди. Преди три години, докато все още бях в Общинския съвет, си направих труда да проверя как стоят нещата в другите общини на областта. Изненада! В Харманли капацитетът бе за около 300 потребители, в Димитровград 255, в Любимец – 600, а в „селската“ община Стамболово – 100. На всичко отгоре храната на Патронажа в Харманли бе значително по-евтина от тази в Хасково. Причината – там имат общинска кухня-майка (по тази тема ще има продължение. Дълго продължение). В областния град, с най-много нуждаещи се възрастни и болни хора – 120 (толкова бяха към онзи момент). Поисках среща с председателя на ОбС Таня Захариева и показах данните от моето проучване. Тя ахна. „Значи сме за бой!“. Ами да, даже боят е закъснял. Тогава бях поискал и информация дали има списък с чакащи. Оказа се – да, около 15-20 души, макар списъкът да се актуализира често. Сред чакащите – възрастна сляпа жена без близки, за която се грижат съседи, парализиран възрастен мъж, също без близки, и още няколко подобни случая. На всичко отгоре се оказа, че възрастните болни потребители на Патронажа плащат обяда си по-скъпо, отколкото общината плаща на фирмата, която доставя храната. С няколко стотинки на ден, но за мизерните пенсии на тези хора всеки лев е скъп. Причината – цената на храната бе фиксирана в Наредба на общината, а междувременно след обществена поръчка спечелилата фирма бе предложила по-ниска цена. Но фиксираната в Наредбата по-висока цена си бе останала и на никого в общината не му бе хрумнало да я промени, защото се ощетяват най-беззащитните и уязвими граждани на Хасково. Така де, гледаме многомилионните проекти, покрай които ще намажем филиите, на кого му пука за бедните и уязвимите. „Да го духат бедните“. След тези разправии цените в Наредбата на общината бяха променени, щатът на Патронажа бе увеличен с още един шофьор, доколкото знам. Така възможностите се увеличиха до 150 потребители. Наскоро обаче отново попитах в Патронажа дали имат списък с чакащи. Имаха. 15-20 души. Колкото бяха и преди. Чакащи някой от потребителите да умре, за да се включат в списъка на социалното подпомагане. Разбира се, сред потребителите на Патронажа със сигурност има и хора, на които не им е там мястото, нямат такава огромна нужда от подкрепа. Това обикновено се случва с връзки, свой човек в общината, който те „урежда“. Този български феномен, наричан от Захарий Стоянов „зетьо-шуро-баджанакизъм“ обаче е неизтребим като корона вируса и едва ли ще изтребим в обозримо бъдеще. Така че сега в ОбС ще се дебатира за летище Узунджово, индустриални зони, инфраструктурни проекти за милиони и други сериозни теми, което, разбира се, е необходимо. А малкият, беден и безпомощен човек отново ще бъде забравен и изтикан като стар бюфет в дъното на коридора. Та това е положението. Да живеят милионите! Бедните да го духат! Тодор Кръшков

Христо Стоянов: Гешев ме покани в неговото движение. Казах му : Ако искаш още един предател…

Христо Стоянов е писател, автор на романите “Скритият живот на една помакиня”,, До СтрасТбург и назад, „Глутница за единаци”, „Помашка рулетка”, Копелето –Евангелие от Юда”, „Улица”Смърт”, „Борба за самочувствие”, „Невръстни старци”, Записки по България/есета/, „Аз,доносчикът”,” Другият В.Левский”, „Разпад” и др., както и на стихосбирките „ Шепа живот”, Небесна каторга”, „В очакване на живите“. Превежда от виетнамски, руски и сръбски. Кой сте Вие, господин Стоянов? – Роден съм на 20 декември 1956 година в 8:10 сутринта в град Габрово. Никой не е подозирал тогава, че един ден ще го докарам дотам да стана и Почетен гражданин на града. Според мама не е имало лекар в залата и понеже съм се родил пет и двеста съм изхвърчал от налягането точно в момента, в който докторът влизал и ме е хванал във въздуха. Според мен не е успял да ме хване и аз все още летя. Определят ви като скандален писател?! -Никога не съм смятал, че съм скандален. Просто съм мислещ и откровен човек. Надявам се и другите един ден да станат такива. Почти всичките ми книги, които са предизвикали скандали, са по действителни случаи. Кое е по-скандално – да родиш в тоалетната на ученически пансион и да удушиш бебето, или да се опише това? Или пък да се опише истинското лице на интелигенцията. Поименно. Ние заставаме пред огледалото, за да променим нещо – да се срешим, гримираме. Никой не застава да се възхищава от себе си, а за да промени това, което не харесва. Нещо такова се получи – вместо да се променят, те решиха да строшат огледалото, което никога няма да им каже колко са красиви. Защото животът не е приказка, въпреки че приказките описват живота. Как стигнахте до Варна? Габрово, Смолян, София, Враца… -Разбира се – жена. Нищо друго не напомня за море така, както може да го направи една жена. Със своите плитчини и вълнения, със своите бури и затишия. И със своите мъртви вълнения. Но обикнах Варна преди да се оженя. Баща ми работеше в Девня, леля ми, сестра му живееше във Варна… Карал съм детските и юношеските си години тука. Пък има и нещо друго. Майка ми е от Западните покрайнини. Сърбите са изкарвали дядо на разстрел – седем години се е бил в български окопи, с девет куршума се връща в къщата, която преди да иде на фронта е била в България. И 45 -та година емигрира цялото семейство в Родината си. Сега бягат от нея, някога са емигрирали в нея. В този смисъл аз произхождам от номадски род и преместването от едно място на друго е част от моя дух… Как стана така, че влязохте в ГЕРБ? -То се получи малко като да си купиш фабрика на 9 септември 1944 г. Но историята е много по-дълга. Тя започва много отпреди 1989 г. Тогава 11 години чаках първа книга, а когато се появи в 1986 г. направи много добро впечатление – рецензии, положителни и отрицателни. После се случи така, че написах едно стихотворение „Грешникът“, посветено на Тодор Живков. Давах го на Едвин Сугарев – той правеше тогава смятаното за нелегално списание „Мост“. Тогава „дисидентът“ Едвин хвърли като опарен листа и каза: „Как да го пусна, нали ще ме вкарат в затвора?“. Казах му тогава: „ Еди, ама аз мислех, че правиш нелегално списание“. После го дадох във в-к „Пулс“, но дошли от Държавна сигурност и прибрали целият цикъл – историята я описва в „Кабинет на десетия етаж“ тогавашният главен редактор на вестника. После влязох в клуба за „Гласност и преустройство“, после периодически започнаха да ме прибират в милицията. Докато се стигна дотам един ден да ми кажат: „Избирай – или да те интернираме от Смолян, или напускаш България“. Социалистически демократизъм – даваха ми право на избор. И така… После направихме СДС в Смолян. И само няколко месеца след това им казах, че напускам, защото с тях съм се виждал само в изтрезвителя. После се дистанцирах от политиката. Пък имаше и лична морална причина – бях се развеждал вече. Човек ако не може да направи семейство, не може да създава Държава. От седемнадесет години живея с жена ми и разбрах, че мога да правя семейство. А в ГЕРБ влязоха и приятели, на които много вярвам. Докато дойде оня ден с паленето на сламата, с вмирисаната риба и хвърлените яйца по държавни символи. Непосредствено след 10 ноември 1989 г. под прозорците на един от големите поети на България крещяха: “Смърт на Левчев, смърт на комуниста“. Между другото той ме е измъквал много пъти от милицията. Беше се образувал вакуум около него – телефонът му мълчеше. Отбягваха го всички онези, които му бяха лизали подметките, започвайки от кръста надолу. А аз отидох и го поканих за кум. Няколко месеца след това кръстих и сина си Любомир. Та когато започнаха да замерят Герба, Народното събрание, Съдебната палата с яйца и жълти като жълтъци павета аз влязох в ГЕРБ… Идвало ли Ви е да напуснете ГЕРБ? -Че за какво съм влязъл? Между другото ми предлагаха да мина на други брегове, както и да се разбира това. Гешев, когато ми предложи да стана съучредител на неговото движение му казах, че така просто ще получи още един предател. Защото всички тези, които не са успели да се уредят чрез ГЕРБ и други партии с пост и обществени поръчки ще отидат при него. И се оказах прав. Как изглежда днешната политическа обстановка в страната през погледа на писателя Христо Стоянов! -Понякога граничеща с абсурда. Партиите са с размити идеологии. Да вземем БСП. Всъщност, по дясна партия в момента от нея няма. Не само като поведение в обществено – политическия живот. За съжаление партиите, или голяма част от тях, разбира се, са с една единствена идеология – интригата. Интригата се превърна в идеология. Корнелия Нинова смени една икономическа доктрина с политиката на селската пейка. От друга страна имаме „партията“ на Румен Радев, който успя да създаде конфликти между всички институции в България, от което печели единствено той. Всъщност, едва ли и той печели, защото благодарение на тези конфликти между институциите Румен Радев предизвика промени в Конституцията, от което загуби най-много Президентската институция… Конституцията нямаше да бъде променена, ако не беше Румен Радев. „Възраждане“ от друга страна показаха, че „във време на криза най-конвертируемата валута е Национализмът“ – цитирам себе си. ППДБ и ДПС унищожиха доверието в партиите въобще и създадоха една нова идеология – идеологията на пасивното мнозинство… Кои са днес подходящите политически прототипи за едни запомнящи се литературни герои? -Прототипи винаги има, но за целта са необходими писатели. Има прототипи за положителни герои, и за отрицателни… Ако е за отрицателни Бай Ганьо вече е написан – като че ли няма какво да кажем след него. А относно това кои биха могли да са прототипите, вече споменах няколко имена – Корнелия Нинова, Костадин Костадинов, Кирил Петков, Асен Василев, Манол Пейков, Божанката…Или пък бившият министър на културата от правителството на ПП – вече не му помня и името. Чува ли се днес гласът на писателя, на поета, има ли нужда от него във време, в което сме толкова разделени, не е ли твърде заглушаван от крясъците на властта? -Чува се гласът единствено на тези писатели, които крещят: „Аз съм демократ, но въпреки това искам привилегии и държавата да ми дава, тоест, аз искам копанката да ми бъде пълна.“ Знаете ли, най-интересно бе, когато пандемията на коронавируса се появи в България и Държавата реши да дава средства на хора със свободни професии…Всички ревнаха тогава, че са такива – включително и тези, които бяха на щат в разни културни институти…Бях изумен, че само двама български писатели сме регистрирани като свободна професия. Тоест, ние си плащаме данъците, както е нормално, социалните осигуровки плащаме, здравните осигуровки. Докато другите твърдят, че са свободни професии само защото са ги обявили за писатели, художници, музиканти, актьори от роднинския кръг на първите им братовчеди… Свободната професия не значи принадлежност към гилдия. Тя е и отговорност пред обществото. Навремето имаше художествено-творческа интелигенция, която властта поощряваше, но и която я обслужваше, а днес? -Мислите ли, че нещо се е променило. Сега пък има Сорос, Прокопиев, разни фондации, които си назначават съответните клакьори. И всеки търси някакъв начин да се докопа до кокала. Преди беше абсолютно същото, само че имаше една партия. Скоро един спечели награда за стихове, посветени на Украйна – малко е цинично да яхаш трупове като Пегаси. Тогава имаше Априлско поколение, сега е Ноемврийско. Всичко се повтаря. Народопсихология. Вече се появяват като братски могили сборници със спомени от социализма на хора, чиято единствена дисидентска постъпка е родилният им рев на 11 ноември 1989 г., защото отказали да се родят на 9 ноември същата година. Това са неща, от които трябва да се пазим. Защото Бог не може да ни опази – Той пази тези, които му вярват. А българинът натрупа много атеизъм през последните 13 века…

Ще разглоби ли Външно сглобката? Галя от посолството ще се намеси

Столът на външния министър при ротацията скара партньорите в управлението ГЕРБ и ПП-ДБ. Всеки дърпа стола към себе си и сглобката е на път да се разглоби. Борисов малко неочаквано втвърди тона и заяви, че ако ГЕРБ не получи поста, отиваме на предсрочни избори. Кирил Петков пък наперено отвърна, че няма да се наведат пред ултиматуми. Тези престрелки отново изстреляха Делян Пеевски във фокуса на общественото внимание. Той не изпусна случая да заеме позата на мъдрия балансьор, който денонощно бди за доброто на държавата, като дори пренебрегва партийните интереси. Тук който иска да се смее, който иска – да плаче. Та ще имаме ли предсрочни избори? Едва ли. „Галя от посолството“ ще се намеси. Въпросната Галя бе осветена от Вежди Рашидов, който описа как тайнствената дама се е обаждала в ГЕРБ да пита какво ще правят с него след прословутата му реплика за „к*рвите, които след 15 години се събудили и обявили, че са били изнасилвани“. Вежди си е Вежди. Не цепи басма никому. Деница Сачева от ГЕРБ опроверга думите на Рашидов, но едва ли някой й повярва. Самата сглобка миналата година бе толкова неочаквана, че шокира привържениците на сглобяващите коалиции, които сглобиха некоалиция. Едно от най-достоверните обяснения за странната конструкция бе именно намесата на посолството. Онова посолство. Тогава обаче Галя все още не беше осветена като лицето за контакт. Вежди Рашидов го направи. Като се замисли човек, наистина има много логика в това. Чичо Сам се разкъсва да гаси многото опасни пожари по света – Украйна, Китай, Израел, Йемен. Да не говорим за урагана „Тръмп“ в самите САЩ. Не им трябват нови огнища на нестабилност, дори те да са в незначителната на международната сцена България. Така че лично аз залагам на „Галя от посолството“. Предстои да видим кой ще се „наведе“ пръв, по това може да познаем на кого е звъняла въпросната Галя. Тодор Кръшков

Интервюто на Путин с Тъкър Карлсън: Истински лъжи

„Отношенията между Русия и Украйна ще се "заздравят". Тази безкрайна мобилизация в Украйна, истерията, вътрешните проблеми рано или късно ще доведат до споразумение. Това сигурно звучи странно, като се има предвид сегашната ситуация. Но отношенията между двата народа така или иначе ще бъдат възстановени“ . Това заяви руският президент Владимир Путин в интервюто на американския журналист Тъкър Карлсън. Телевизионният водещ е първия западен журналист, който води разговор с Путин след началото на войната в Украйна през 2022 г. Само преди два месеца Путин твърдеше, че украинци и руснаци са един народ. Сега станаха два народа. За изтървани думи от страна на руския президент ли става дума или за някакво личностно раздвоение, при което в един момент вярваш в едно, в следващия – друго. При това по фундаментални въпроси. "В основата си руснаци и украинци са един народ и сега се води нещо като гражданска война в Украйна“, казва Путин по време на директната линия през декември 2023 г. В интервю с Путин от 2008 г. пък на въпрос на журналист явяват ли се Крим и Севастопол военна цел за Русия и може ли да се очаква военен конфликт между Русия и Украйна (подобен на военната инвазия, която по това време осъществяват руските войски в Грузия), Путин дословно казва следното: "Крим не е никаква спорна територия. Там не е имало никакъв етнически конфликт за разлика от конфликта между Грузия и Южна Осетия. И Русия отдавна е признала границите на днешна Украйна. Ние сме завършили преговорите си по отношение на границите. Русия няма никакъв проблем нито с териториите, влизащи в границите на Украйна, нито с рускоезичното население там, което си живее чудесно и не се нуждае от спасяване, нито с някакви нацисти“, казва още Путин тогава. Сега Владимир Путин твърди обратното. В интервюто си за Тъкър Карлсън той казва и неща, които звучат наистина аргументирано. Грешките на САЩ и Европа през последните десетилетия по отношение на Русия вече се признават и от западните лидери. Двойния стандарт на Запада по отношение на признаването на независимостта на Косово и на Донбас е типичен пример и Путин не пропуска възможността да го припомни. Това убеждава мнозина да повярват на думите на руския президент в цялост. Макар че повечето хора вярват в това, в което искат да вярват. Но драстичните противоречия в изявленията на Путин трябва да се посочват и припомнят. Интервюто на Карлсън с руския президент със сигурност ще бъде водеща световна тема днес и ще бъдат коментирани много детайли от него. Това е просто един от тях. Тодор Кръшков

Ако спазваш закона в държава, закриляща правата на незаконните, значи си прост

5 семейства останаха без покрив след снощния пожар в дерето на хасковския квартал „Република“. Огънят лумнал около 2 след полунощ. Пожарникарите не успели да стигнат бързо до пламъците заради липса на улици, наложило да се разпънат над 100 метра маркучи, за да гасят. Гетото в дерето е отрупано с боклуци, които редовно се палят и обгазяват района, чак до „Орфей“. И така е с години. Да не говорим, че при неблагоприятни условия и силен вятър лумналият огън може да подпали близките блокове.

Всички тези къщи, пардон, коптори, са незаконни, и това се знае отдавна от всички институции – и общински, и държавни. Следователно и електричеството и водата им са незаконни, защото Енергото и ВиК изискват камара с документи, за да присъединят даден имот. Но може и само така да си мисля - че токът и водата са незаконни, защото явно за някои законите не важат. Те си спретват коптора с „набрани“ тухли от някоя съборена сграда, коват шперплат и найлони и ето ти къща. Хвърляш боклука от прозореца или от вратата, защото е по-лесно, защо да се мориш да ходиш до контейнер? На всичко отгоре според публикации в местни медии от хасковската социална дирекция незабавно пристигнали на място, за да намерят „законов начин“ да подпомогнат останалите без дом семейства. По-точно – останалите без незаконния си дом семейства. Държавата търси законов начин да помогне на тези, които демонстративно и от години не спазват закона. И дори се надсмиват на тези, които го спазват. За да бъдем обективни – бюрократичните изисквания за строителство отнемат повече от година, понякога повече, и струват почти 10 на сто от цената на целия строеж. Когато веднъж споделих с един обитател на „Република“ какви такси се плащат за многобройните документи, той ми каза кратко: „Ами плащай, като си прост“. „Републиканецът“ може да е неграмотен, но смята като Архимед. Признавам, че е напълно прав. Прост съм. И много от нас са прости, защото съвестно заплащат данъци, осигуровки, такси и всякакви вноски към държавата. Защото в държавата, закриляща правата на незаконните, да спазваш закона наистина означава, че си прост. Тодор Кръшков

Как съдът в Одрин ни показа истинско правосъдие – до живот за убийство на български полицай

Съдът в Одрин постанови доживотна присъда за убийството на граничния полицай Петър Бъчваров. Убиецът му - Енгин Ергуван, го застреля през ноември 2022 година, докато българинът изпълняваше служебните си задължения по опазване на държавната граница. Той получи и 12 години затвор за опита за убийство на Рашко Рашков и 6 месеца за нанесените щети по автомобила на МВР. Брат му Мустафа получи условна присъда и ще бъде под съдебен контрол. Решението може да бъде обжалвано в Апелативния и Върховния съд. Според медиите, следили процеса в Одрин, двамата подсъдими обяснили, че отишли край границата да крадат животни. Чули шум, който ги изплашил, Енгин стрелял и улучил Петър Бъчваров в главата. Резултатът от продължилата по-малко от година и половина сага с двамата е доживотна присъда за убиеца и условна за брат му. Така одринският съдия ни показа истинско и безкомпромисно правосъдие. Представям си как би протекъл подобен съдебен процес в България. Първо – би се проточил с години. Второ, защитата би твърдяла, както може би е твърдял и турският адвокат, че станалото не е било умишлено, а по непредпазливост. Убиецът просто се е уплашил, не е искал да убива. Което българското правосъдие като нищо би приело за достоверно. И обвинението да се превърне в убийство по непредпазливост. И да завърши след години с няколко години затвор или дори условна присъда. Ако пък подсъдимият е човек на Мартин Божанов – Нотариуса, може да бъде и оправдан. Турският съдия обаче явно е следвал вътрешното си убеждение – кой отива въоръжен в охранявана зона като държавната граница и стреля от уплах, без да вижда по какво? Това определено не е непредпазливост. „Вътрешното убеждение“ на магистратите е залегнало и в българското законодателство, но се използва обикновено, когато съдия обяснява някоя скандална присъда. Лично съм чувал съдии, които признават, че са постановили някаква присъда, защото „законът ги задължава“. В смисъл, че „вътрешното убеждение“ тук няма никакво значение. При съкратеното производство например, когато подсъдимият признае вината си, съдът е задължен по закон да намали наказанието му с една трета. Независимо, че „вътрешното му убеждение“ е, че човекът заслужава много по-сурово наказание. Въобще в България подсъдимият много често има повече права от жертвата. Това е крайност, която може би е следствие на другата крайност - от времето на тоталитаризма. Примерът е от 1984 година – обирът на банката в Хасково. 24-годишните Стефан Атанасов и Веселин Славчев са осъдени на смърт за грабеж на 189 000 лв. Въпреки, че почти цялата сума е възстановена, а при самия обир няма сериозно пострадали. Смъртната присъда е изпълнена веднага. След промените през 1989-а разбираемо законодателството се променя – гарантират се правата на подсъдимите, премахва се и смъртното наказание. И залитаме в другата крайност – съдебният процес да е по-голямо изтезание за жертвите, отколкото за подсъдимите. В Турция да посегнеш на полицай или да не изпълниш полицейско разпореждане е немислимо. Така е и в много други страни, за не говорим за САЩ. Не знам дали това ги прави „полицейски държави“, но смятам, че другата крайност е „бандитска държава“. И България се лута от едната крайност в другата. Тодор Кръшков

Спряха корупционния светофар до Бирената, но може да сложат на магистралата

Обществената поръчка за изграждане на светофар до Бирената фабрика и новия „Холидей парк“ е прекратена, съобщиха местните медии. Това станало със заповед на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Новината за изграждане на светофар на международен път разбуни общественото мнение, а депутатът от „Възраждане“ Георги Георгиев обяви, че това мирише на „корупция и далавера“. То не мирише, а направо вони. Преди години, през мандата на Добри Беливанов, в Хасково бе изграден светофар с лед светлини до театъра. Тогава бях поискал по закона за достъп до обществена информация от общината данни за похарчените средства. От администрацията ми изпратиха копия на фактури за около 30-тина хиляди лева. Обаче аз се бях сдобил с документи за още толкова пари, но прекарани през „Екопрогрес“. Пак за въпросния светофар. Общината просто спести истината на обществото, като намали сумата наполовина. А този до „Холидей парк“ излиза десет път повече, почти половин милион лева. Не съм специалист по светофари, но сумата изглежда скандална. От АПИ не биваше да бързат да прекратяват поръчката, а да изчакат да видят кои фирми ще се явят на търга. И тогава да се поразровят по пътя на парите. И не само да мирише на „корупция и далавера“, ами и да се види. Защото аргументът за прекратяване на поръчката е, че директорът на областното пътно управление в Хасково нямал право да обявява такава процедура. Което си е административно нарушение, за разлика от корупцията, която е престъпление. И сега корупционерът, ако има такъв, ще мине метър. До следващия път, когато далаверата няма да е толкова видима, миришеща и дразнеща обществото. Освен ако не реши да монтира светофар на магистралата. Тодор Кръшков

Българският монополизъм: Мобилните оператори ни цакат с по-високи тарифи

В началото на февруари и трите големи мобилни оператори съобщиха любезно на клиентите си, че актуализират тарифите си. В смисъл – увеличават ги, разбира се. Едновременното прецакване на българите означава няколко неща. Първо – очевидно картелно споразумение. И второ – надменно поведение и пълно пренебрежение на държавата, която за пореден път се оказва безпомощна пред брутални действия на монополистите. Сега се събират комисии – за защита на потребителите, за защита на конкуренцията и всякакви други бюрократични образувания. Според „Активни потребители“ мобилните оператори са били глобявани през последните три години 68 пъти, като средния размер на глобата е … 8 000 лв. За компании с милионни обороти и печалби това е все едно да събаряш бетонна стена с клечка за зъби. Това обаче не е епизодично действие на тези компании. Преди няколко месеца поднових договора на майка ми с един от мобилните оператори на тарифа от 11 лева. На тях обаче сумата явно им се е сторила обидно ниска, затова натоварили сметката й с редица абонаменти – прогноза за времето, готварски рецепти и други подобни. Върхът бе, че й сложили и мелодия на телефона. И то не каква да е, а рап. Пълна подигравка – да звъниш на 83-годишна жена и вместо сигнал „свободно“ да слушаш Мишо Шамара. Десетки пъти се обаждах на оператори да прекратят тези абонаменти, но без резултат. Един от тях ми обясни, че не зависело от тях, не можели да ги спрат. „А как можете да им събирате парите?“, попитах, но не получих отговор. На всичко отгоре не можели да ми обяснят как от договор за 11 лева сметката на майка ми се оказа 86 лева, а следващата – 160. Аз пък им обясних, че след като не могат да ми обяснят защо трябва да платя, аз пък не мога да платя, защото не знам за какво. Извадих сим картата от телефона и я хвърлих. Стига толкова любезности. Но атаките, разбира се, ще продължат. Защото българският монополизъм е като сръбската армия, описана от Бранислав Нушич в неговата „Автобиография“. „Ние научихме от нашия ефрейтор, че всеки сърбин през целия си живот чак до смъртта си е войник“, пише Нушич. Няколко години след като се уволнил от армията, Нушич получил любезно писмо чрез полицията, че при уволнението си не е сдал едно конско чесало. И го приканили да се яви в склад №3, за да сдаде въпросното чесало. Нушич им написал любезно писмо, в което обяснил, че е служил пехотата и няма как да му е било зачислено конско чесало. И сметнал случая за приключен. Да, ама не. След няколко години отново получил от полицията писмо да се яви в склад №3 и да сдаде конското чесало. Този път Нушич отишъл лично в склад №3 и любезно обяснил на интендантски капитан за какво недоразумение става въпрос. „Разбира се, разбира се, възкликнал капитанът. Няма как пехотинец да има конско чесало. Друго би било, ако ставаше дума за одеало. Всеки войник има одеало“. Стиснали си ръцете и се разделили приятелски. След няколко години Нушич отново получил писмо от полицията да се яви в склад №3 и да сдаде конско чесало един брой, както и едно одеало. „Недейте да си мислите, че държавата ви зачерква от списъците, пише Нушич. Не, братчета, цял живот тя ще си спомня за вас“. Така Нушич отново се явил в склад №3 и любезно обяснил на друг интендантски капитан, че няма как да не е сдал одеалото при уволнението си. „Разбира се, разбира се, възкликнал капитанът. Одеалото не може да се яде. Върнали сте го, разбира се, няма как да не сте го върнали. Друго би било например едно канче за храна. Войниците най-често губят канчетата си“. Бранислав Нушич си тръгнал доволен, че най-накрая е разрешил проблема, който тровел нервите му дълги години. Но… след няколко лета отново получил писмо чрез полицейския участък. Този път армията го търсела да върне „конско чесало един брой, едно одеало и войнишко канче за храна“. Всичко това така разстроило писателя, че в пристъп на депресия се оженил. На всичкото отгоре за тринайстата си любов, а тринайсет, както знаем, е фатално число. Та ето до какво могат да доведат монополите и безсилието на държавата. Така че всеки българин може да очаква любезно писмо от някой монополист: „Дължите три увеличени месечни такси, конско чесало, одеало и войнишко канче“. Тодор Кръшков

Отмениха Общинския съвет в Хасково. Е, и?

Колеги ме упрекнаха, че не съм коментирал решението на Административния съд в Хасково, с което се касират изборите за Общински съвет. Дължи се на вродената ми леност, предполагам. От друга страна пък, какво от това? Дори ВАС да потвърди решението на хасковските магистрати, какво ще се промени при нови избори? Златко Марчев може да остане с човек по-малко, „Възраждане“ пък може да се увеличи с още един креслив глас. БСП може да се напъне и да вкара още един съветник. Като цяло обаче съществена разлика едва ли ще има. Ще предстои нов кастинг за членство в масовата БПИ (Българска партия на интереса), която си доминира така или иначе във всеки един състав на ОбС. Може да има лични драми, разбира се. Някои може да се притеснят,че няма да са част от новия Общински съвет. Други пък да се опасяват, че ще са част от него. 41 човека ще са под напрежение известно време. Обаче личните драми – по телевизията. Затова ще коментирам ситуацията с един побългарен и адаптиран виц. Даже ще му сложа и заглавие. Ако Мойсей беше българин Мойсей слиза от планината Синай (може да промените Синай с Брюксел, няма да промените смисъла на вица), натоварен с кивота с десетте Божи заповеди. Чакат го 41 нетърпеливи българи, очакващи да чуят заповедите Му. (Не ме питайте защо точно 41. Не знам. Вицът си е такъв). И рекъл Мойсей: Имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че Го убедих да ги намали до десет. Лошата е, че кражбата остава. Тодор Кръшков