Разкази
сряда, 31 януари 2024 г.
Крайните квартали на Хасково отново прецакани с бюджета за 2024-а
За неочаквано добър ефект от безобразното паркиране в Хасково
вторник, 30 януари 2024 г.
Ще спре ли безобразното паркиране по улиците на Хасково
понеделник, 29 януари 2024 г.
„Оставка“ кънти пред общината или защо да си заключваме велосипеда
четвъртък, 25 януари 2024 г.
Докога ще бият децата ни в училище?
За временните 450 хиляди, кръговото и съвестния инвеститор
понеделник, 22 януари 2024 г.
Ние ли интегрирахме ромите или те интегрираха нас?
сряда, 17 януари 2024 г.
Кръгово или светофар? Как частна компания прехвърли задължението си на държавата
Картелирането на България
В дните около Коледа разглеждах брошурата на „Кауфланд“ в Хасково и попаднах на рекламираната отстъпка на сирене „Бри“ – от 11.19 лв. на 7.99 лв. Това е френско сирене, което преди години си бях купувал в Шотландия и още тогава ми бе направило впечатление, че там цената е доста по-ниска от тази в България. Звъннах на дъщеря ми в Глазгоу и я помолих да ми прати снимка на същото сирене от някой техен магазин. Двете снимки са по-долу. Сами можете да сравните цената.
"Намалената" цена в България |
Цената в Шотландия |
Курсът на британския паунд към българския лев е 2.28 лв. за паунд. Минималната ставка за час труд във Великобритания за 2023 г. е 10.42 на час. Сметната по нашите стандарти над 1600 паунда месечно.
По този повод се сетих за един неофициален разговор с бившия премиер Иван Костов в Хасково по време на предизборната кампания през 2014 г. Беше дошъл да подкрепи техния кандидат Деница Сачева, като я нарече „младата надежда на ДСБ“. След време надеждата зави в друга посока, но това е друг разговор.
След пресконференцията през 2014-а бяхме седнали в кафенето на един хотел и аз попитах: „Г-н Костов, защо литър олио в Амстердам е лев и двадесет, а в България – традиционен производител и износител на олио, е над два лева?“
„Това е мой въпрос“, отвърна с характерното си „р“ Костов. Наистина той беше задал този въпрос от трибуната на Народното събрание преди време. Но не получи отговор. „Знам, че е ваш въпрос. Но тогава никой не Ви отговори. Затова го задавам на Вас“.
„Отговорът е лесен, отвърна Костов. – Картел. Няма друго обяснение“.
Картелът с олиото беше очевиден. Както е очевиден и за много други неща. Делян Добрев например продължава да си иска левчето, което надплащаме за литър бензин. Аргументите му са железни – „Лукойл“ работи с руския петрол „Уралс“, който е доста по-евтин от сорта „Брент“, с чиято цена рафинерията се опитва да оправдае високите цени на горивата. В няколко тв студиа той беше попитан защо по времето на управлението на ГЕРБ не са се намесили в ценообразуването на „Лукойл“. Делян ловко отбягваше въпроса, като отговаряше, че тогава цената на бензина е била 2 лева. Това обаче не е отговорът на конкретния въпрос. Защото ако Делян Добрев тогава правеше това, което прави сега, по онова време бензинът можеше да струва лев и петдесет.
По повод картелите и монополите се сещам за случай отпреди повече от 20 години. Тогава антимонополната комисия в България глоби EVN с 13 000 лв. за злоупотреба с монополно положение и побърза да се похвали с това пред всички медии. За тяхно нещастие същия ден излезе съобщение на ЕК, че на концерна „Тисен Круп“ е наложена санкция за картелно споразумение за цените на асансьорите. Глобата беше в размер на … един милиард евро. Повтарям – един милиард евро.
В САЩ антимополното законодателство е още по-свирепо. Защото свободното ценообразуване без драконовски антимонополни мерки естествено води до картели. И наблюдаваме картелирането на България вече няколко десетилетия.
Затова в нормалния свят цените на много стоки ще са по-ниски от нашите.
Да не забравя бананите, за мнозина в България преди три десетилетия те бяха синоним на демокрацията.
В Глазгоу, Шотландия, около Коледа килограм банани струваше един паунд и 25 цента. Тук – 3.70 лв.
Тодор Кръшков
неделя, 14 януари 2024 г.
За костенурската крайцерска скорост в община Хасково
Преди няколко години почина баща ми. Поради суматохата около погребението и многото неотложни неща за вършене оставих доста работи за последния момент. Казаха ми, че е необходимо да извадя удостоверение за наследници. Прегледах наредбата на община Хасково за таксите за административни услуги. Там прочетох, че обикновената услуга за това удостоверение отнема 3 дни и струва 4 лв., бързата е 16 часа (на практика 2 работни дни) и струва 7 лв., а експресната е със срок 8 часа, един работен ден, и излиза 10 лв.
Оказа се обаче, че удостоверение за наследници се вади само от общината по постоянен адрес, а не по настоящ. Постоянният адрес на баща ми бе в Карлово. Понеже се налагаше все пак да свърша тази работа, взех два дни отпуск и заминах.
В общината в Карлово ми взеха документите, казаха ми, че таксата е само една – 5 лв. Внесох ги на касата и попитах кога да дойда за документа. Жената на гишето ми каза: Изчакайте на дивана във фоайето, след десетина минути ще е готово.
Докато осмислях чутото и се чудех дали се намирам в същата държава, от гишето ме повикаха и ми връчиха готовия документ – подписан и подпечатан.
Когато се върнах в Хасково отново прегледах наредбата за цените и сроковете за административни услуги. Цените за различните услуги варираха, но сроковете задължително започваха от три дни и стигаха до крайцерската скорост от 8 часа (на практика един работен ден). Тази наредба е в сила и към днешна дата.
По-късно по повод забавяне на един документ в общината и протестите за мудната работа на чиновниците от моя страна един от шефовете в администрацията ме увери, че „до края на работния ден всичко ще е готово“. Това, разбира се, не се случи.
В община Хасково нищо не се случва в рамките на един работен ден. С изключение, разбира се, на края на работното време.
Тодор Кръшков
четвъртък, 11 януари 2024 г.
На избори много партии, след вота – само една
При ремонта на конституцията депутатите пропуснаха да направят една важна и съществена поправка – да върнат член първи на комунистическата конституция – за ръководната роля на БКП. Защото този макар и несъществуващ член си действа с пълна сила в днешно време. На избори се явяват учудващо голям брой партии, повечето напълно непознати, но само броени месеци след вота се оформя профила на ръководната партия – тази на интереса.
В началото на миналия мандат на Общинския съвет в Хасково бях председател на комисията за конфликт на интереси. Бях доста смутен, когато научих, че правомощията на тези местни комисии да доста ограничени – те могат да проверяват единствено селските кметове и шефовете на общински дружества. Един от тях – д-р Матей Матеев, беше управител едновременно на онкоболницата в Хасково, 100 процента общинска собственост, и на общинската болница в Димитровград. Което е категорично забранено от закона. Поисках да започнем процедура по установяване на конфликт на интереси. Освен всичко друго местната комисия по закон не може сама да проведе тази процедура, а първо да предложи на ОбС да гласува дали изобщо да има такава проверка. Както и да е, започнаха да ме уговарят да не го правя, защото „ще загубим гласовете на партия „Българе“ (д-р Матеев и Златко Марчев, шеф на тази местна партия, са в някакви роднински и близки отношения).
Все пак на своя глава свиках заседание на комисията за конфликт на интереси и изчетох всички текстове от законите, които недвусмислено посочваха, че д-р Матеев е в конфликт на интереси, заемайки длъжността управител на две търговски дружества с еднакъв предмет на дейност. Чух възражения – че е по-добре да изпратим сигнал до централната комисия за конфликт на интереси, която спокойно можеше да ни го върне с мотива, че това не е нейна работа по закон, а наша. Друг възрази, че не сме били компетентни да правим проверка за конфликт на интереси. Чували ли сте по-безочлив аргумент – комисия по установяване на конфликт на интереси не е компетентна да установява конфликт на интереси? Дори йезуитите биха завидели.
Когато все пак подложих предложението на гласуване се оказа, че „за“ съм само аз. Всички останали бяха против. Всички – от ГЕРБ, от ДПС, от ДБ и, разбира се, от „Българе“. Няма истина, няма закон, има само интерес. И ръководната роля на БПИ (Българската партия на интереса).
Преди повече от 100 години Захарий Стоянов наричаше този български феномен Зетьо-шуро-баджанакизъм. И той се оказа неизтребим.
Между другото преди няколко години избухна национален скандал във връзка с онкоболниците. Според разследване на колеги от национални медии няколко болници, сред тях и хасковската, са купували едно лекарство, струващо около 50 лева, за по 700-800 лв. Поисках среща с шефа на хасковската болница д-р Матеев. На нея присъстваха още кметът Станислав Дечев и шефката на ОбС Таня Захариева. Д-р Матеев обясни, че само веднъж, при това по спешност, се наложило да купят това лекарство и при неотложност се принудили да платят безбожно високата цена. Кметът се съгласи, че при такива случаи парите не са водещи, а човешкият живот.
Аз обаче поисках от НЗОК по реда на закона за достъп до обществена информация данни за съответната година. И се оказа, че хасковската онкоболница е закупувала на изкуствено завишени цени не веднъж, а десетина пъти или поне веднъж месечно от въпросното лекарство. Показах официалният отговор от НЗОК на кмета, който беше изненадан, че е излъган в очите. И… не последва нищо. Тука е така.
(Между другото след няколко месеца д-р Матеев подаде оставка като управител на болницата в Димитровград, но не съм сигурен дали мога да си припиша заслуга за това.)
Само да вметна, че беше поискана консултация и за д-р Ясен Янев, който беше, и все още е, управител на Първа поликлиника и на частната болница „Хигия“. Отговорът на юристите беше: Няма конфликт на интереси, защото „едното лечебно заведение е от доболничната помощ, поликлиника, а другото – болница“.
Йезуитите биха могли да пращат свои възпитаници на стаж в България.
След катастрофалното заседание на нашата комисия за конфликт на интереси подадох оставка като председател и като член на тази комисия, защото не исках да участвам в подобни гротескови инсценировки. Обмислях и дали да не напусна Общинския съвет, но се въздържах, поне докато не приключи ремонтът на ученическото общежитие, което беше и причината изобщо да съм в този Съвет. Това поне се случи, макар и с много мъки и проблеми, но тази тема е дълга и предмет на друг разговор.
Как би могло, и дали изобщо е възможно, някога да се отърсим от „зетьо-шуро-баджанакизма“ и ръководната роля на БПИ? И дали това е само български национален характер или общочовешки феномен?
Иска ми се да цитирам един философски диалог на Томас Каткарт и Даниъл Клайн:
„Деметрий: Ако Атлас поддържа на раменете си целия свят, то кой поддържа Атлас?
Тасо: Атлас е стъпил на гърба на една костенурка.
Деметрий: А тя на какво е стъпила?
Тасо: На друга костенурка.
Деметрий: А другата костенурка на какво е стъпила?
Тасо: Драги ми Деметрий, надолу са все костенурки.“
Тодор Кръшков