Докога ще бият децата ни в училище?

Случаите на агресия и насилие в българските училища нарастват лавинообразно, признават от МОН и УНИЦЕФ. През годините са предприети определени действия за справяне с проблема, но експертите са единодушни, че те остават само хартия и макар да звучат красиво и убедително, постигат почти нулев резултат. Последният случай на насилие е отпреди дни във Варна, където ученичка бе бита, обиждана и унижавана от други ученици. И както е на мода напоследък, видеоклипове от инцидента бяха разпространени в социалните мрежи. Със случая вече се занимават от Детска педагогическа стая, а в МВР образуваха досъдебно производство. Точно както се е случвало много пъти и преди. А тормозът и агресията сред децата продължават. По данни на НСИ за 2022 година са регистрирани над 5000 малолетни и непълнолетни, преминали през Детска педагогическа стая. Сред тях има дори три случая на убийство – един от извършител под 13 години и два от непълнолетни момчета под 17. Тези числа, разбира се, са далеч под действителните случаи на агресия и побои в училищата. Една от причините е, че много директори предпочитат да заметат случая под килима и нерядко тихомълком да преместят битото дете в друго училище. Фалшът и лицемерието с „розовата тениска“ пък е повече от очевиден – много от пременените в розово ученици всъщност са действителни насилници в клас или пък жертви на агресия. Откъде се появи тази тенденция да бият и тормозят децата ни в училище? Много просто – от агресията в обществото. Мутренските години – 90-те, са оставили своя отпечатък. Да не забравяме, че повечето от родителите на днешните ученици са расли и възпитавани именно през 90-те. И носят част от манталитета на „тъмните години“. Децата чуват как бащата псува и обижда „онзи селянин зад волана“, попиват разговорите на възрастните и копират поведението им. На какво да се учудваме? Преди години съдия от Хасковския окръжен съд ми разказваше за създаването на Търговския закон през 90-те. Той е бил част от юридическия екип, сформиран за написването на законовите текстове. В екипа били включени като консултанти и изтъкнати юристи от Германия. При обсъжданията на конкретни текстове наши юристи неведнъж репликирали, че „този член лесно може да бъде заобиколен“, „онази алинея с лекота може да бъде нарушавана“… Един германски професор не издържал и казал: „Колеги, съвършен закон да създадем, ако не смятате да го спазвате, той няма да има смисъл“. Така през годините българските законотворци се заемаха да творят текстове за насилието над лекари, после над полицаи и горски служители, после за домашното насилие, сигурно пропускам доста. А насилието си е насилие, независимо от кого и над кого. Особено болезнено обаче е при децата. И вече приема епидемичен характер. Така че каквито и закони да се приемат, ако те не спазват, просто нямат смисъл. А промяната на българския манталитет, ако изобщо се случи, ще отнеме много години. И дотогава ще продължат да бият и насилват децата ни в училище. Тодор Кръшков