За какво служат спирките на градския транспорт в Хасково?

За какво служат спирките на градския транспорт в Хасково? Някой знае ли? Защото очевидният отговор не е верен. Или поне не винаги.

Автобусите на фирмата, която получава щедри субсидии за извършване на градски транспорт в града, почти не спират там. Преди дни ми се наложи да чакам повече от час половина на спирката до бившата петролна база, защото бусът на фирмата префуча оттам като бързия влак. Трябваше да чакам следващия, след повече от час.

Докато чаках, същият бус с възрастен човек зад волана, мина по обратния курс и го спрях на спирката на отсрещната страна на булеварда. Последва интересен диалог, който ще възпроизведа по памет.

- Защо не спряхте на спирката на идване?

- Защото нямаше никой.

- Напротив, аз бях там, както и още четирима души.

- Но никой не вдигна ръка да спра.

- Трябваше да вдигна ръка? Може би дори да козирувам?

- Ами никой на мръдна от мястото си. Реших, че чакат следващия автобус.

- Няма как да знаете кой какъв автобус чака, докато не спрете на спирката.

- Къде пише, че трябва да спирам на всяка спирка?

- Ами това е табела, която означава „Място за спиране на автобуси от градския транспорт“. Не означава „място, покрай което преминава градския транспорт“. Пише го в Правилника.

- Защо трябва да спирам, след като никой не чака този рейс?

Отказах се да споря. Но докато чаках в жегата, много от пътниците се оплакаха от същия проблем. Трябвало да стоиш прав на тротоара и да махнеш на автобуса, защото иначе не спирал. За козируване на стана дума.

Имаше и противоположно мнение. Жена на средна възраст заяви, че трябва да сме благодарни, че изобщо има автобус чак до Кенана, защото преди години нямало изобщо. „Преди години Кенана е бил гора“, възразих. Освен това не мисля, че гражданите трябва да са благодарни на общината за услуга, която администрацията така или иначе е длъжна да им осигури. И за която си плащат. Не само с билетчето по лев и трийсет. Но и с данъците си, част от които отиват да субсидии именно за градския транспорт.

Погледнато по-глобално, гражданите трябва не да са благодарни на властта, а напротив – да изискват, да настояват, да протестират, да притискат всяка власт да си върши работата.

Освен това мисля, че Хасково трябва да има общинска кухня майка, която да храни децата и възрастните хора.

Тодор Кръшков