Животът е проста игра

Тримата мъже пред вратата имаха заплашителен вид. Женицата за миг се поколеба, но после се отлепи от шпионката и отвори. - Ние сме от Вик – каза брадясалият. От представянето нямаше нужда. И тримата носеха сини фанелки с надпис “ВиК” на гърдите си. - Трябва да ви спрем водата – с известно неудобство допълни мъжът. – Имате неплатени сметки за двеста лева. Жената инстинктивно отстъпи крачка назад в тъмния коридор на апартамента. Прекрасно знаеше откога не е плащала водата. От осем месеца. Откакто я изхвърлиха от цеха. Тримата влязоха. Тя мълчаливо отвори вратата на банята, светна лампата и посочи водомера под мивката. Пешеходеца беше последен. Като новак мъкнеше чантата с инструментите и скобата, която щяха да сложат на водомера и да спрат водата в жилището. - Мат! – каза ликуващо Кирчо, бъдещият адвокат. Пешеходеца облиза напуканите си устни и се вторачи в дъската. Тази вечер в “Свирката” бяха шестима. Всички извиха глави и огледаха ситуацията на шахматното поле. Царят на Пешеходеца бе заклещен в ъгъла и нямаше мърдане. Абсолютен мат. - Шахът е мъдра игра – изтърси Кирчо. Това бе любимата му фраза по време на партията. Използваше я обикновено когато е затруднен в следващия си ход, придружена с ожесточено чесане по темето. Или тогава, когато не се сещаше какво друго да каже. - Много тъп мат – оцени играта Васил Доктора. – Имаше страшно силни ходове, но изигра най-слабите. А партията беше твоя. Пешеходеца кимна. Бе загубил нелепо три поредни игри. Отмести дъската и доля останалата лимонада в чашата си. Отпи, но не почувства сладостта й. Беше топла като пикня. - Разкажи за новата работа – смени темата Ванко Тенекеджията. Всички в “Свирката” знаеха, че днес бе първият му работен ден от много време насам. Интересуваха се. - Отвратителна – лаконично отвърна Пешеходеца. През деня с наказателната група бяха обиколили седем адреса. Навсякъде бе едно и също. - Дааа – замислено поглади брадичката си Васил Доктора. – Натресли са те на първа линия. Но може след време да те преместят на друга длъжност – добави успокоително. Пешеходецът безнадеждно поклати глава. Ако има нещо хубаво, което да се случи на човек, то със сигурност няма да се случи на Пешеходеца. - Абе, какво толкова му мислиш – жизнерадостно подхвърли Ванко. – Щом им спират водата, значи не са я плащали. Аз как си я плащам! Пешеходеца му хвърли бегъл поглед и понечи да каже нещо, но се отказа. Раменете му хлътнаха още повече. Посегна към лимонадата, но чашата бе празна. Настана тягостно мълчание. Дори Тенчо кръчмарят не продумваше, зает със сметките в мазния си тефтер. - Утре вечер те чакам за реванш – бодро каза Кирчо. – Много бой изяде днес. Бъдещият адвокат се пресегна и остави кутията на шаха над хладилната витрина на “Кока Кола”. Там криеха и двете тестета карти. - Защо вечерта? Още на обяд – тихо отвърна Пешеходеца. Кирчо учеше за изпити и за разлика от останалите идваше в “Свирката” и през деня за една бърза обедна бира. И шестимата се втренчиха изненадано в Пешеходеца. Явно на следващия ден ВиК щеше да има един работник по-малко. - Тате, тате, ще ни водят на екскурзия – посрещна го Мартин още в коридора. Малкият подскачаше щастливо около него, докато си сваляше обувките. Пешеходеца се спря навреме и вместо “колко?”, попита: - Кога? - Другата седмица. Ще видим Бачковския манастир – припряно обясняваше Мартин, обикаляйки баща си. Пешеходеца влезе с тежки стъпки в хола и се тръшна на креслото. Малкият приседна на страничната облегалка и го прегърна. – Ще ходим целият клас – добави замечтано. Пешеходеца въздъхна. - Печеля служебно три на нула – обяви триумфално Кирчо следващата вечер още щом Пешеходеца пристъпи прага на “Свирката”. Минаваше седем часа, посещаемостта в кръчмата бе над средната – цели осем души. Шахматната дъска бе на празната съседна маса, фигурите подредени и строени за бой. Пешеходеца само ги погледна, но ги подмина и седна до другите. - Дай една лимонада – подвикна през рамо към Тенчо, но кръчмарят вече му я носеше. - Не се яви на срещата на обяд, печеля – повтори самодоволно бъдещият адвокат. Пешеходеца надигна студената лимонада. - Бях на работа – обясни. Кирчо отвори уста да каже нищо, но Пешеходеца го изпревари: - Животът е проста игра.