Какво премълчаха две красиви дами от община Хасково

В обширно интервю за местна медия днес две красиви дами - заместник-кметът на Хасково Мария Вълчева и шефката на хуманитарната дирекция Златка Караджова (на снимките по-долу), напоително хвалят усилията и постиженията на общината в сферата на социалните услуги. С цялото ми уважение към двете дами, трябва да отбележа премълчаното или изопаченото от тях, навярно неволно. Както е рекъл Аристотел: „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа“.

Според госпожа Караджова потребителите на Домашния социален патронаж в Хасково през миналата година не са били по-малко 210 души месечно. Само за сравнение – в Харманли те са близо 300. Явно гражданите на областния град са по-здрави, млади и енергични и по-малко се нуждаят от такава услуга. Според заместник-кмета Мария Вълчева пък няма ограничение откъм брой ползватели. Това не е вярно. В Наредбата за определяне на цените на услуги в общината е записано - „чл.29 (3) Социалната услуга Домашен социален патронаж се предоставя при ограничен капацитет, според техническите възможности“. Нещо неясно? Пак според г-жа Вълчева храната се доставя от фирма ЕТ „Тано – Николай Траилов“ след спечелена обществена поръчка на база най-ниска цена на храната. Това също е доста далеч от истината. Фирмата печели поръчката след отстраняване от процедурата на другия участник – „Фесилити“. Поради отстраняването от надпреварата тяхната ценова оферта не е отворена, така че няма как да знаем дали спечелилата фирма наистина е предложила най-ниска цена. По повод твърдението на госпожа Вълчева, че Хасково не разполага с подходящо помещение за общинска кухня майка, ще отбележа, че общината има напълно подходящо помещение не само за кухня, но и за ученическа столова. Предназначението на сградата не е сменено, то си е построено именно за това. В момента там 20-тина души играят тенис на маса. Само да допълня, че Харманли и Димитровград например имат свои кухни майки, които приготвят храна за детските и социалните заведения и по този начин я поевтиняват. Аргументът, че при общинска кухня там хората няма да работят без пари, е на практика безсмислен, тъй като едва ли в частната фирма готвачите се трудят безплатно. А пък по повод строгите изисквания към такава кухня – значи един едноличен търговец може да ги изпълни, а общината не може? Хайде де! Тук искам да направя една малка разходка в миналото. През 2013 година, ако не ме лъже паметта, тогавашният градоначалник предложи промени в Наредбата за определянето на цените на услугите. Дотогава хората с минимална пенсия плащаха храната с отстъпка. Кметът предложи, а съветниците послушно гласуваха тази отстъпка да отпадне, тоест възрастни, болни и безпомощни хора с минимални доходи трябваше да плащат за храната си толкова, колкото общината плаща на фирмата доставчик. Плюс 25 стотинки на ден за транспорт. Община Хасково опря до 25-те стотинки. По онова време областен управител беше Кадир Исов. Отидох при Исов и му казах, че ако има нещо човешко в него, ще спре това решение. За негова чест Кадир Исов върна на Общинския съвет това решение за преразглеждане, но то просто си беше прегласувано. И така до днес. Възрастните, болни, в повечето случаи безпомощни хора, потребители на Домашния социален патронаж, заплащат на 100 процента храната си, на това отгоре и разходите за транспорт. Затова смятам, че е по-удачно вместо Домашен социален патронаж той да се нарича Домашен бизнес патронаж. Освен това мисля, че Хасково трябва да има кухня майка, която да изхранва на по-ниски цени децата, учениците и възрастните хора. Те са нашето минало и нашето бъдеще. Тодор Кръшков