Защо налитаме повече на лошите новини?

„Добра новина е лошата новина“. Това е пример за черен вестникарски хумор. Новината е „добра“ в смисъл, че ще се чете повече и ще „продава“ вестника. След десетилетия в бранша често съм се питал защо хората четат повече лошите новини. Преди петнайсетина години пуснахме в Haskovo.net кратко интервю с астролога Емил Лещански, в което той твърдеше, че Хасково ще бъде сполетян от разрушително земетресение. Дори предсказваше не само датата, но и часа. Интервюто се четеше с изумителна скорост. За да балансираме новинарския поток, пуснахме материал с учени сеизмолози, които доказваха, че земетресение просто не може да бъде предсказано. Въпреки това читателите налитаха на интервюто с Лещански, което беше прочетено десетки пъти повече от материала с учените. През годините в журналистиката често съм се питал защо е така. Елините например също са били почитатели на старогръцката трагедия. Защо им е било на древните гърци да стават свидетели на чуждите страдания? Защо са си го причинявали? И те ли са налитали на „лошите новини“ като нас? Аристотел също се е замислял по въпроса. И сътворява термина „катарзис“, който означава „пречистване чрез състрадание“. Ето ви пример за положително мислене, така модерно напоследък. Макар че Аристотел едва ли е знаел, че след векове положителното мислене ще излезе на мода. Пък може да е било на мода и тогава. Дали съвременният българин, подобно на древния грък, се пречиства чрез състрадание, съпреживявайки драмите на хората в „лошите новини“? Не съм единодушен по въпроса, както би се изразил Тони Филипов, леко му небе. Но със сигурност една голяма част от обществото съпреживява трагедиите на хората. Това личи най-ясно в многобройните благотворителни кампании, повечето от които постигат забележителен успех. Дали обществото се пречиства обаче, е друг въпрос. За разлика от древногръцката трагедия, в която накрая се появява Ex machina (бог от машината) и разплита неразрешимата човешка драма, в съвременна България заплетените проблеми най-често си остават неразрешени. Затова е съмнително дали съпреживяването на човешки трагедии без Ex mashina води до пречистване, до катарзис. По-вероятно води до безкрайна спирала от съпреживени трагедии. А това наслагване на хорските нещастия причинява обезвереност, несигурност, апатия, с други думи – обратното на щастие. И какво е решението? Просто заменете „бог от машината“ с „държавата от машината“. Ако мога да си позволя да перифразирам Маркс (Граучо, не Карл) – това е моето обяснение. Ако не ви харесва, имам и други. Тодор Кръшков