При ремонта на конституцията депутатите пропуснаха да направят една важна и съществена поправка – да върнат член първи на комунистическата конституция – за ръководната роля на БКП. Защото този макар и несъществуващ член си действа с пълна сила в днешно време. На избори се явяват учудващо голям брой партии, повечето напълно непознати, но само броени месеци след вота се оформя профила на ръководната партия – тази на интереса.
В началото на миналия мандат на Общинския съвет в Хасково бях председател на комисията за конфликт на интереси. Бях доста смутен, когато научих, че правомощията на тези местни комисии да доста ограничени – те могат да проверяват единствено селските кметове и шефовете на общински дружества. Един от тях – д-р Матей Матеев, беше управител едновременно на онкоболницата в Хасково, 100 процента общинска собственост, и на общинската болница в Димитровград. Което е категорично забранено от закона. Поисках да започнем процедура по установяване на конфликт на интереси. Освен всичко друго местната комисия по закон не може сама да проведе тази процедура, а първо да предложи на ОбС да гласува дали изобщо да има такава проверка. Както и да е, започнаха да ме уговарят да не го правя, защото „ще загубим гласовете на партия „Българе“ (д-р Матеев и Златко Марчев, шеф на тази местна партия, са в някакви роднински и близки отношения).
Все пак на своя глава свиках заседание на комисията за конфликт на интереси и изчетох всички текстове от законите, които недвусмислено посочваха, че д-р Матеев е в конфликт на интереси, заемайки длъжността управител на две търговски дружества с еднакъв предмет на дейност. Чух възражения – че е по-добре да изпратим сигнал до централната комисия за конфликт на интереси, която спокойно можеше да ни го върне с мотива, че това не е нейна работа по закон, а наша. Друг възрази, че не сме били компетентни да правим проверка за конфликт на интереси. Чували ли сте по-безочлив аргумент – комисия по установяване на конфликт на интереси не е компетентна да установява конфликт на интереси? Дори йезуитите биха завидели.
Когато все пак подложих предложението на гласуване се оказа, че „за“ съм само аз. Всички останали бяха против. Всички – от ГЕРБ, от ДПС, от ДБ и, разбира се, от „Българе“. Няма истина, няма закон, има само интерес. И ръководната роля на БПИ (Българската партия на интереса).
Преди повече от 100 години Захарий Стоянов наричаше този български феномен Зетьо-шуро-баджанакизъм. И той се оказа неизтребим.
Между другото преди няколко години избухна национален скандал във връзка с онкоболниците. Според разследване на колеги от национални медии няколко болници, сред тях и хасковската, са купували едно лекарство, струващо около 50 лева, за по 700-800 лв. Поисках среща с шефа на хасковската болница д-р Матеев. На нея присъстваха още кметът Станислав Дечев и шефката на ОбС Таня Захариева. Д-р Матеев обясни, че само веднъж, при това по спешност, се наложило да купят това лекарство и при неотложност се принудили да платят безбожно високата цена. Кметът се съгласи, че при такива случаи парите не са водещи, а човешкият живот.
Аз обаче поисках от НЗОК по реда на закона за достъп до обществена информация данни за съответната година. И се оказа, че хасковската онкоболница е закупувала на изкуствено завишени цени не веднъж, а десетина пъти или поне веднъж месечно от въпросното лекарство. Показах официалният отговор от НЗОК на кмета, който беше изненадан, че е излъган в очите. И… не последва нищо. Тука е така.
(Между другото след няколко месеца д-р Матеев подаде оставка като управител на болницата в Димитровград, но не съм сигурен дали мога да си припиша заслуга за това.)
Само да вметна, че беше поискана консултация и за д-р Ясен Янев, който беше, и все още е, управител на Първа поликлиника и на частната болница „Хигия“. Отговорът на юристите беше: Няма конфликт на интереси, защото „едното лечебно заведение е от доболничната помощ, поликлиника, а другото – болница“.
Йезуитите биха могли да пращат свои възпитаници на стаж в България.
След катастрофалното заседание на нашата комисия за конфликт на интереси подадох оставка като председател и като член на тази комисия, защото не исках да участвам в подобни гротескови инсценировки. Обмислях и дали да не напусна Общинския съвет, но се въздържах, поне докато не приключи ремонтът на ученическото общежитие, което беше и причината изобщо да съм в този Съвет. Това поне се случи, макар и с много мъки и проблеми, но тази тема е дълга и предмет на друг разговор.
Как би могло, и дали изобщо е възможно, някога да се отърсим от „зетьо-шуро-баджанакизма“ и ръководната роля на БПИ? И дали това е само български национален характер или общочовешки феномен?
Иска ми се да цитирам един философски диалог на Томас Каткарт и Даниъл Клайн:
„Деметрий: Ако Атлас поддържа на раменете си целия свят, то кой поддържа Атлас?
Тасо: Атлас е стъпил на гърба на една костенурка.
Деметрий: А тя на какво е стъпила?
Тасо: На друга костенурка.
Деметрий: А другата костенурка на какво е стъпила?
Тасо: Драги ми Деметрий, надолу са все костенурки.“
Тодор Кръшков
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване