Ние ли интегрирахме ромите или те интегрираха нас?

Дали някой вече си спомня обявената през 2005 година „Декада на ромското включване“? Фанфарите и шумотевицата бяха оглушителни, а десет години по-късно стана ясно, че всичко е един огромен провал, глътнал обаче десетки милиони от държавния бюджет. Почти нищо от обявените тогава амбициозни цели не бе постигнато. Гетата си останаха гета, престъпността даже се увеличи. Нехайството, мърлящината, безхаберието пък излязоха от гетата и превзеха държавата. Така че вместо ние да интегрираме ромите, те интегрираха нас. Вече станаха ежедневие пренебрегването на правилата, заобикалянето на закона, чувството за безнаказаност. Най-ясно видимо е това по пътищата и улиците в населените места. Безобразното паркиране, джедаите с космическа скорост, убийствата на пътя, смайващо снизходителни присъди за убийците – това сякаш вече започна да не ни прави впечатление. За мърляшките ремонти на пътища и магистрали пък да не говорим. „Тука е така“, „може и така“, „и така става“, „карай да върви“ – това са фразите-убийци на държавността и правилата. Собствените правила на циганските гета се превърнаха в собствени правила в държавата. Сякаш всеки българин си има собствени закони и обикновените не го интересуват. Циганизацията на нацията е видима с просто око. Ромите ни интегрираха. При основния ремонт на сградата на ученическото общежитие на Езиковата гимназия преди две години се нагледах на мърлящина, която вече е превърната в стандарт. През седмица-две бях при кмета да му показвам снимки на некадърно строителство. Фирмата изпълнител трябваше да направи бани и тоалетни във всяка стая. Повечето стени обаче бяха видимо криви, дори нямаше нужда от нивелир. При поредния скандал в общината, тогавашната шефка на отдел в Архитектурата, която трябваше да контролира ремонта, безочливо ми заяви „И вкъщи стените са криви, какво да се прави“. Онемях. Цялостният ремонт на общежитието беше за 1.5 млн. лв. Стените така си останаха – криви. Между сградата на общежитието и спортната площадка има пътечка, която води до паркинга зад сградата. Настилката беше от разкривени, пропаднали и надигнати тротоарни плочки. И кметът, и заместник-кметът, и шефът на Екопрогрес обещаха да я направят, за да не се спъват там децата, особено в тъмната част на денонощието, защото там нямаше и осветление. Първо трябваше да стане заедно с ремонта на сградата, после следващата година, после до края на август, после до края на септември. През ноември миналата година вече не издържах и пратих на кмета снимка на непроходимата пътека и припомних обещанията. Признавам, че Станислав Дечев реагира мигновено - на следващия ден още в 8 часа сутринта се изсипаха работници на Екопрогрес и започнаха да махат изкривените плочки.

После асфалтираха. Накрая оставиха десетина метра изкалян участък. И така си остана. За да стигнеш от паркинга до входа на общежитието, първо трябва да прегазиш кал до колене и после да стъпиш на асфалта. Откъдето и да го погледнеш – мърлящина. Защото „тука е така“, „може и така“, „и така става“, „карай да върви“. Работата е отчетена като свършена, кал до колене, криви стени, проблеми с канализацията. На всичко отгоре от Архитектурата в общината ни правят забележка „да не безпокоим шефа на фирмата-изпълнител“.

Така тихомълком манталитетът на гетата се превърна в манталитет на нацията. Защото „тука е така“. И ще става още „по-така“. През 2005 година, още работех в „Новинар юг“, написах статия със заглавие „Ние ли ще интегрираме ромите или те ще интегрират нас?“. Сега, почти 20 години по-късно, отговорът е ясен. Тодор Кръшков