Помните ли Кичка? Урок от полуневидимите

Помните ли Кичка? Преди повече от 20 години 2-годишното тогава дете бе намерено с разбита глава в градинката зад ДНА в Хасково (на снимката – мястото, където беше открита ). В продължение на много месеци момиченцето беше между живота и смъртта, преживя няколко операции в университетската клиника „Св. Георги“ в Пловдив, но оживя. С цената на мозъчни травми, които остават за цял живот. След излизането си от болницата, Кичка заживя с майка си Шенгюл, която няма образование, работи временно някъде и някак успява да се справи. Двете обитават общинско жилище. Кичка и майка й са от онези хора в сивата зона на живота, които рядко забелязваме. Всеки техен ден започва с поредния неразрешим проблем. Хора като тях са полуневидими – забелязваме ги единствено, когато ни подразнят с нещо. Забързани между „Кауфланд“ и „Лидл“ за поредната промоция, пропускаме много неща. А тези хора – полуневидимите, често ни преподават ценни житейски уроци. Стига, разбира се, да сме в час. Шенгюл често ме търсеше за помощ при решаване на някой от многобройните проблеми. Някой й беше дал номера на моя телефон, а и тя всъщност нямаше към кого да се обърне за помощ. Преди няколко години се обади, защото съседите на общинското помещение, в което живееха, искали да ги изгонят. Дори ги заплашили, че от общината ще дойдат да ги изхвърлят. Защото вдигали много шум – цепели дърва в стаята или нещо такова. Отидох при шефа на „Общинска собственост“ в общината – Любомир Михов. Когато научи, че Кичка е с ТЕЛК, той каза, че няма никакъв вариант да ги извадят от жилището. После ме заведе при шефката на хуманитарната дирекция Златка Караджова, за да видим как може да се помогне на самотната майка и дъщеря й. Госпожа Караджова знаеше, разбира се, за тях и бе в течение на проблемите им. Новият проблем бе, че след няколко месеца Кичка навършва 18 години и ще й спрат инвалидната пенсия. Тя предложи вариант – да бъдат настанени в защитено жилище, където ще получават и социално подпомагане, защото майката трудно би се справила без парите от пенсията на Кичка. Срещнах се с Шенгюл и обясних какво трябва да направи, като й гарантирах пълно съдействие от общинската администрация. Майката отказа. Заяви, че ще се справи сама, независимо от спряната пенсия на Кичка. По това време работеше в някакъв краварник край Хасково, чистеше на животните. Не питах за заплащането, защото си беше ясно какво може да е. Това се случи преди няколко години. Не знам защо сега се сетих за този случай. Понякога човек си спомня за различни неща ей така, без причина. Или пък може би все пак има причина. Тодор Кръшков