„Оставка“ кънти пред общината или защо да си заключваме велосипеда

Нестандартен протест пред сградата на общината спретна в предпоследния ден на януари хасковлията Симон Зенопян. Човекът надул до последно уредбата, отворил прозореца и паркингът на властта се огласил с викове „оставка“, записани вероятно на някой от много протести, в които е участвал и Зенопян. Според публикации в медиите той имал жилищна площ в сградата срещу общината и подал заявление да получи пропуск за служебния паркинг. Отказали му, обаче по телефона, не в писмен вид. Така той няма какво да обжалва пред съда. Затова решил да протестира, като си подал и заявление за това. Само че от името на „Да България“, в която членува. От партията обаче отрекли да имат нещо общо и се разграничили от професионалния протестър, защото това било личен проблем. Личен, личен, колко да е личен? Общината е длъжна да отговори писмено на подадено от гражданин заявление с мотиви защо му отказва. И справедливият български съд да отсъди кой крив кой прав. Иначе е много махленско-чиновническо. И човекът е прав да протестира, независимо дали от името на партия или в лично качество. А „Да България“ в случая просто потвърждава, че след избори вече има само една партия – БПИ. Означава Българска партия на интереса. Това важи особено на местно ниво. Но и на национално. Всъщност и на международно, но там партията вече МПИ – международна партия на интереса. Както признава преди векове британският лорд Палмерстън „Англия няма вечни приятели, има вечни интереси“. Защо пък да е само Англия? Но да се върна на протеста пред община Хасково. След 17 часа служебния паркинг пред общината е със свободен вход до сутринта. Така че гражданинът Зенопян спокойно би могъл да си паркира автомобила след работа под собствения си прозорец. Ама пък и той намерил къде да живее – срещу властта. Напомня ми за онзи човек, който оставил велосипеда си пред служебния вход на Народното събрание. Един полицай го забелязал и му направил забележка: „Защо оставяш велосипеда си тук? Оттук минават депутати, министри…“. „Няма проблем, отвърнал човекът. – Аз съм го заключил“. Тодор Кръшков