Докато се чешем по главите и умуваме, огънят ни дебне отвсякъде

На вчерашното обществено обсъждане на изменението на Плана за интегрирано развитие на Хасково представих предложение за отпушване на вилните зони около града с нови улици. В досегашните планове за улична регулация на тези райони са предвидени улици с ширина 8 метра, каквито на практика има не навсякъде в града. Тези грандомански проекти са отпреди 12-13 години и на практика са неприложими. Защото са необходими много милиони само за отчуждаването на терени за новите улици, да не говорим за тяхното изграждане. Освен това те да се направят еднопосочни, като във всеки район – Кенана, Куба-2, Орфей-2, Каменни, се предвидят по една, две или повече широки двупосочни улици, за да се осигури нормално придвижване на превозните средства.

Докато се мотивирах, споменах за опасността от пожари, а в много от тези райони такива огнени бедствия на практика ще бъдат оставени на милостта на съдбата и на вятъра, защото са недостъпни за пожарни автомобили. Огнените бедствия в съседна Гърция са показателни, а според климатолозите климатът в България ще бъде като гръцкия в близките години. Там огънят навлезе дори в столицата Атина.

По ирония на съдбата, докато говорех тези неща в зала Хасково, се разгоря голям пожар край район Изгрев, където имам къща. Достъпът до нея също е невъзможен за пожарен автомобил. Седейки в залата в един момент се запитах какво правя там, докато домът ми може би гори. Защото нали знаете крилата фраза на Остап Бендер – „делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се“. В много от тези вилни зони това не е просто анекдот, а неотменим закон. Миналото лято пред очите ми в Куба-2 две съседни постройки лумнаха, защото пожарникарите не успяха да се доберат до първоначално пламналата сграда. Наложи се да махат телени огради, изрязаха храсталаци и с триста зора се добраха до пожара. Но белята вече бе факт.

На вчерашното обсъждане по темата взе думата и архитект. По думите му трябва да се направят няколко варианта, да се обсъдят кой е по-удачен. Точно тук се сетих за давещите се. И за чесането па главата и умуването. Докато огънят дебне отвсякъде. А някъде и вече и бушува.

Вчерашният пожар очевидно бе лумнал от захвърлен край пътя незагасен фас. От автомобил или по-вероятно от каруца, на които впрочем е забранено да минават по Е-80. Но на кого му пука? Това си е ежедневие от години.

За мен е ясно, че е невъзможно да се отучи българинът да си хвърля фаса през прозореца. Все едно да му забраниш шкембе чорбата или не дай си Боже да му посегнеш на ракията.

Но може да се вземат бързи мерки за достъп до застрашени зони, път за пожарните и линейките, ей такива прости неща.

Но има и по-лесно. Седим и се чешем по главите, обсъждаме, умуваме, пресмятаме. За това си има и поговорка: „Докато умните се наумуват, лудите се налудуват“.

Тодор Кръшков